С разпространението на птичия грип въпросът за разработването на ефикасна ваксина, при това в достатъчно големи количества за предотвратяването на евентуална пандемия, става все по-актуален. Един сериозен проблем, който стои пред фармацевтичните фирми, е невъзможността да се произведат бързо големи количества ваксина, нещо което е от особено голямо значение, когато става въпрос за силно изменчив вирус какъвто е грипният.
Няколко лаборатории и фармацевтични компании в момента разработват ваксини срещу щама H5N1, който през последните години причини смъртта на десетки хора в Азия, а наскоро и в Европа. Миналото лято се появиха и данни за първите успешни изпитания на нови ваксини. За да бъде създаден траен имунитет срещу вируса обаче, било необходимо да се направят по две имунизации– нещо, което допълнително би ограничило наличните количества ваксина в условия на пандемия.
Стандартният метод за създаване на противогрипни ваксини се основава на разработена преди около 60 години методика, при която се използуват оплодени кокоши яйца. Вирусът се инжектира в оплодени яйца, които след това се инкубират, за да може вирусът да се размножи в растящия птичи ембрион, от където след това се събира, пречиства и обработва за създаване на ваксината. Този процес отнема минимум 6 месеца – време, през което, при евентуална пандемия, вирусът би причинил смъртта на милиони. Поради това голям интерес предизвиква разработката на група учени под ръководството на Андреа Гамбото от Университета в Питсбърг, САЩ, която позволява създаването на големи количества противогрипна ваксина само за 36 дни след идентифициране на грипния щам. Данните на американските учени бяха публикувани в Интернет изданието на февруарския брой на списанието Джърнъл ъф виролоджи. Вместо кокоши ембриони, Гамбото и неговите сътрудници използували клетъчни култури като среда за размножаване на вируса. За целта, с методите на генното инженерство, те комбинирали генетичен материал, кодиращ белтък от обвивката на грипа, т. нар. хемаглутинин, с гени на аденовирус, най-честия причинител на настинки. Аденовирусните частици се явяват носител на хемаглутинина на птичия грип – те се размножават в клетъчни култури, а полученото количество нови частици, носещи почерка на грипния вирус се използуват за създаването на ваксина. Така създадената ваксина осигурила 100% защита срещу птичия грип при птици и мишки. Според Гамбото, резултатите са много успешни и дават основание за провеждане на тестове при хора. Списание Нейчър подчертава, че за целта той е поискал от американското правителство финансиране в размер на 2 млн. долара.
Използуването на клетъчни култури за създаване на ваксини не е нова идея – по този начин от години се произвеждат ваксините срещу детски паралич например. Производителите на ваксини обаче не искат да се разделят с традиционния метод, при който се използуват кокоши яйца, тъй като този начин е изпитан и наложен от практиката. Всяко нововъведение би изисквало допълнителни тестове, за да се докаже безвредността на така произведените ваксини за хората. Заплахата от грипна епидемия обаче може да стимулира научните изследвания в тази област и да доведе до въвеждане на новите, по-бързи методи в практиката на големите фармацевтични компании.