Всички вече сме свикнали с появата на редица „вълшебни” материали и препарати и рядко се замисляме как е възможно покривката, която сме си купили да е устойчива на мазни петна, якето ни да не пропуска вода, а новият спрей да предпазва стъклото на автомобила от залепване на мърсотии.
Устойчивостта към мазнини, разтворители и мърсотия се дължи на перфлуорокарбоните, вид полимери, които стоят в основата на такива широко използувани материали като Тефлон и ГорТекс например. Изходен материал за поризводството на тези полимери е перфлуорооктановата киселина (ПФОК) или нейни деривати – вещества с доказано токсичен и канцерогенен ефект. ПФОК и производните му са много стабилни вещества, които не подлежат на разграждане и попаднали в околната среда и живите организми остават там в продължение на години. Постоянни, макар и ниски нива на ПФОК са измерени в диви животни и дори у човека. Според редица природозащитни организация ПФОК се нарежда до ДТТ и диоксина като един от най-опасните за околната среда вещества. В отговор на тревогите за влиянието на тези вещества върху природата, миналата седмица Американската Агенция за Опазване на Околната Среда покани осем от най-големите производители на перфлуорокарбони да се присъединят към програма за намаление на индустриалните емисии на ПФОК с 95% до 2010 и пълното премахване на източниците на тези вещества до 2015.
Оказва се обаче, че производството не е основния източник на ПФОК. В статия в специализирано списание ES&T, химиците Скот Мейбъри и Мери Джойс Дингласан-Панлилио от Торонто изнасят данни, доказващи че дори веднъж произведените изделия продължават да отделят значителни остатъчни количества ПФОК. Според Мейбъри този факт обяснява наличието на толкова постоянни нива в атмосферата. Това изследване предизвиква особено безпокойство поради факта, че перфлуорокарбоновите полимери са много широко разпространени – от обвивките на хамбургерите във веригите за бързо хранене, които пречат на мазнините да изтекат и спрейовете за коса, до боите и лаковете, използувани в строителството. Според някои изследователи обаче откритието на Мейбъри и Дингласан-Панлилио всъщност е добра новина. Според тях на базата на тези данни технолози и химици ще могат да усъвършенстват производствените методи така, че готовите продукти да не сдържат остатъчни количества ПФОК.