В началото на седмицата, в страниците с куриози на пресата, се появиха съобщения за проблеми в провеждането на клинични изпитания на нов вид лекарство срещу артрит, мултиплена склероза и левкимия, произведено от немската фармацевтична компания ТеДженеро. Някои вестници в стремежа си да осигурят повече нагледност на читателите си писаха за хора, чиито глави се „раздули до слонски размери”.
Тези апокалиптични картини разбира се, са резултат от силно преувеличение, но въпросите какво в действителност представлява стандартната процедура за клинично изпитание на лекарства, на какво се дължи възникналия в този случай проблем и до колко надеждни са механизмите, осигуряващи безопасното протичане на тестовете* за нови видове лекарства, неминуемо предизвикват интерес.
Какво всъщност се е случило при тестването на медикмента на ТеДженеро във Великобритания? В хода на първата фаза* от клиничните изпитания на лекарството TGN1412, която има за цел да установи дали препаратът е тоскичен, 6 доброволци се разболяват изключително тежко само минути след като са поели лекарството. Макар според последните данни на английските лекари здравето на пострадалите да се подобрява, състоянието на двама от тях остава критично, поради затруднения във функционирането на множество органи. Каква точно е била причината за инцидента и дали не става въпрос за грешка в дозирането, замърсяване на медикамента или грешка при производството му е рано да се каже, тъй като разследванията на англисйките и немски власти не са завършили. Това не пречи обаче на учени и лекари специалисти в областта на имунологията да започнат горещи дискусии в специализирания печат за опансостта от тестване на препарати, влияещи върху имунната система. Лекарството TGN1412 на ТеДженеро представлява всъщност антитяло, което разпознава и се свързва с рецепторите CD28 на повърхността на един вид клекти на имунната система, т. нар. Т-лимфоцити. Рецепторът CD28 има ключова роля за функционирането на този вид клетки. Нормално Т-лимфоцитите имат нужда от два сигнала от окръжаващата ги среда, за да се активиизрат и да се насочат към патогена, предизвикващ имунния отговор – основният сигнал постъпва именно чрез CD28 рецептора. Необходимостта от втори сигнал се явява като предпазител за организма, тъй като гарантира, че Т-лимфоцитите ще се активизират само спрямо външни патогени или токсини, а няма да се задействат спрямо собствените клетки. Целта на лекарството TGN1412 е да се свърже именно CD28 рецептора и по този начин да активизира Т-клетките без необходимостта от използуване на втория предпазен сигнал. Преди да бъде представен за клинични проучвания медикаментът е бил тестван върху животни – гризачи и маймуни, без да бъдат наблюдавани нежелани ефекти. Единствената реакция, наблюдавана от ТеДженеро е било лекото увеличаване на лимфни възли при някои от маймуните, ефект, нямащ нищо общо с бурната реакция, наблюдавана при доброволците, участвуващи в клиничното излесдване. Според специалисти в областта на имунологията е възможно при хората препаратът да е активизирал твърде силно Т-лимфоцитите и те да са започнали да атакуват собствения организъм, нанасяйки по този начин тежки щети на множество вътрешни органи. Друг възможен вариант е, че активираните Т-клетки са отделили огромно количество вещества, посредници на имунните реакции като по този начин са предизвикали изключително силен възпалителен процес, без на практика организмът да е нападнат от външен патоген.
Луис Вайнер, от Раковия център Фокс Чейс във Филаделфия, споделя за списание Нейчър, че имунната система има неподозирани способности и ние хората трябва да сме много внимателни с вмешателствата си. Според Кейт Кнутсън от Клиниката Майо в Рочестър, Минесота, CD28 рецепторът е една ключова молекула за регулиране на имунната система и използуването на препарати, модулиращи ефекта му, създава потенциал за множество странични ефекти.
Важно е де се отбележи, че както този случай показва, успешното тестване на медицински препарати върху животни не е достатъчен показател, че то ще се приеме добре и от хората. Вероятно липсата на токсичен ефект при гризачите в случая с TGN1412 показва, че имунната система при тези животни се регулира по малко по-различен начин от този при човека. Изненадващ е разбира се фактът, че такава разлика се наблюдава дори в сравнение с нашите най-близки роднини – маймуните. Освен дискусии по чисто научните проблеми, трагичният инцидент с препаратът TGN1412 неминуемо ще предизвика и обсъждания на методите и протоколите за провеждане на клинините изследвания. Както изтъква Луис Идалго от BBC случаят предизвиква въпроса как се регулират изпитанията на лекарствата. Той добавя, че може би е редно, в един свят с глобален пазар на лекарствата, да се глобализира и провеждането на изпитанията.
* Стандартно, клиничните изпитания на лекарства върху хора протичат в няколко фази. Фаза I обикновенно включва тестване за токсичност на лекарството върху малки групи (около 30 човека) здрави доброволци. При някои заболявания, във фаза I може да участват и пациенти. Изследването се извършва в болнични условия, където доброволците са под непрекъснато наблюдение на лекарските екипи. Освен анализа на токсочността на лекарството, през този етап се цели и изследване на ефекта на различни концентрации от препарата, с цел да се установят най-подходящите дози. Целта на фаза II е едновременно да се проведе първоначален анализ на ефективността на препарата върху болни, а така също и да продължат тестовете за токсичност и дозиране. Този етап на клиничните изпитания включва значително по-голяма група доброволци (около 1000 човека). Фаза III е етапът, при който окончателно се установява ефективността на медикамента като тестовете се провеждат сред голям брой пациенти доброволци (над 1000 човека) и се прави сравнение с лекарствата, използувани в момента за лечение на даденото заболяване. След успешното приключване на тези три фази документацията от тестовете се предава на съответните регулаторни власти за издаване на разрешително за ползване.