Казват, че времената, в които слънчевата система е била гигантска строителна площадка, са останали някъде 4-5 милиарда години назад във времето. Донякъде успокояващ, този факт кара представителите на вида Homo sapiens да смятат, че опасността от падащи предмети е отминала. Историята показва точно обратното. Една от последните теории за изчезването на динозаврите се основава на сбълъск на 10 километров астероид със Земята. Според учените, злощастното за динозаврите, но пък щастливото за нас бозайниците, събитие се случва преди около 50 милиона години – период от време, необозрим за нас. В доста по-близкото минало, преди 98 години, астероид, чийто размери сега се оценяват на 50 метра, експлоадира над Тунгуска, Сибир и унищожава над 2000 квадратни километра гора. Отново поради отдалечеността във времето този сблъсък се превръща в оспорвана теория. През юли 1994та година, обаче, кометата Шумейкър-Леви зрелищно се разбива в Юпитер, образувайки на повърхността му петно с диаметър 12000 километра. Събитието е уникално и не подлежи на съмнение. Експлозията е над 700 пъти по-силна от тази, която би се получалила при взривяването на целия човешки ядрен арсенал.
През юни 2004та година астрономите Рой Тъкър, Дейвид Толен и Фабрицио Бернарди откриват малък астероид, който по-късно e наречен Апофис, на името на египетския демон на хаоса. Поради краткото време за наблюдение, с което учените разполагали, не е било възможно точното определяне на неговата орбита. Половин година по-късно Гордън Гарад от обсерваторията Сайдинг Спринг, Австралия преоткрива Апофис. Извършените наблюдения позволяват изчислението на риска от сблъсък със Земята. Вероятността това да се случи на 13ти април 2029 е 1 към 300. Последвалите наблюдения над астероида увеличават вероятността до 1 към 37. Според учените тази тенденция е необикновена. При всички досегашни изследвания на Обекти Близки до Земята (Near Earth Objects) вероятността за сблъсък намалява с увеличаване броя на наблюденията над обекта, обяснява Бил Куук, астроном от центъра за космически полети на НАСА в Алабама. През декември 2004та Апофис получава рекордната 4та степен на опасност по Торинската скала – скала от 0 до 10, която се използва за оценка на риска от сблъсъци на астероиди със Земята. (0 – не съществува опасност и 10 – край на цивилизацията). В досегашните наблюдения на астероиди най-високата достигната степен на опасност е 2, обясняват от списание Астрономи. Последвалите изчисления, вече базирани на значителен период от време (287 дена, което е повече от 4/5 от орбиталния период на обекта) изследователите оценяват риска от сблъсък на астероида със Земята на 1ва степен по Торинската скала и вероятност от сблъсък 1 на 10000. Апофис ще се размине със Земята на разстояние около 64000 километра.
Въпреки успокояващите факти, астероидът остава под подозрение и през януари 2005 екип от JPL (Jet Propulsion Laboratory) провежда серия наблюдения с помощта на радио-телескопа Аресибо, Пуерто Рико. За пореден път Апофис прави изненадващ ход. Оказва се, че астероидът ще мине 2 пъти по-близо до Земята (около 30000 км) от очакваното. Но не това е оновният проблем, който стои пред учените, разяснява Бил Куук. Най-притеснителното е, че новото положение на Апфоис вече е извън елипсата на грешката – множеството от орбити, които един астериод може да заеме или по-точно казано, елипсата съдържаща най-вероятните бъдещи положения на астероида. Поради промяната на положението на астероида, учените не са в състояние да изключят изцяло веротността астероида да попадне под влиянието на земната гравитация, което да промени неговата орбита. Според последните изследвания, това е възможно да стане ако Апофис мине през област, намираща се на около 30000 км от Земята и с ширина около 500м (почти два пъти по-голяма от размерите на самия астероид). В този слуачй би бил гарантиран сблъсък на Апофис със Земята през 2036та година, като е известно приблизително дори местополжението на сблъсъка – западния бряг на Северно Мексико. Засега вероятността за преминаване през тази ключова точка се оценява на 1 на 5000. Но дали това е достатъчно, за да сме спокойни, че няма да ни застигнат падащи предмети?