Способността на птиците да се реят с лекота в небесата може да предизвиква завист у много хора, но се постига с цената на не малко жертви. Една от тях е поддържането на постоянно и сравнително ниско тегло, намиращо се в определена зависимост от размаха на крилата. За да могат да напуснат гнездата си, малките пиленца трябва да са достатъчно вталени, за да ги издържат крилата им.
Учените биолози от дълги години се опитват да разберат по какъв начин пухкавите и дебелички малки пиленца успяват да се приведат в подходяща форма, която да им позволи да отлетят от родното гнездо. Спорът, дали точното тегло, позволяващо на птиците да летят, е генетично определено или целенасочено поддържано, може би е на път да се разреши след публикацията на Джонатан Райт и колегите му от Норвежкия Университет за Наука и Технологии в Трондхайм в изданието на Английското Кралско Дружество. Учените изследвали поведението на бързолетите – едни от най-опитните летци сред птиците, прекарващи може би най-дълго време във въздуха. Малките пиленца от този вид обикновено трябва да свалят около 20% от теглото си преди да могат да полетят. За да установят дали теглото, подходящо за полети, е генетично кодирано у малките бързолети или те притежават средства да го налучкат преди да напуснат гнездото, учените провели експеримент, при който, малко преди очакваното начало на отслабването, закачили към гръбчетата на малките птици оловни тежести, като по този начин ги направили с около 5% по-тежки. В друг експеримент, Райт и колегите му подрязали леко крилата на едно пиленце от всяко от изследваните люпила, намалявайки по този начин дължината им. Оказало се, че бързолетите, натоварени с допълнителни тежести, отслабнали повече от братчетата и сестричетата си, компенсирайки по този начин теглото на оловните тежести. Пиленцата с по-къси крила също отслабнали повече и така достигнали необходимото съотношение между размаха на крилата и теглото на тялото. Наблюденията на Райт и колегите му показали, че по време на диетата си малките пиленца отказвали храна от родителите до достигане на необходимото тегло. Всички малки бързолети често махали с крила в гнездото, където имало достатъчно място за леко издигане във въздуха – това според учените им служело като своеобразен „кантар”, за да преценят дали са достигнали теглото, което би им позволило да полетят. Един друг начин, който може би им позволявал да се „претеглят” бил навика им да правят своеобразни „лицеви опори” – пилетата протягали криле и подпирайки се на върховете им повдигали тялото си във въздуха.
Макар все още да не е ясно дали този метод за постигане на подходящото тегло чрез диета е универсален за всички птици, специалистът по поведение на животните Рон Юденберг от Бърнаби, Канада, споделя за списание Сайънс, че изследването на Райт и колегите му ще се наложи като един вид стандарт за разрешаване на един класически и много объркан проблем от орнитологията.