Много време е минало от 1674 година, когато Антъни ван Льовенхук описва за първи път бактериите. От тогава сме научили много за тези микроскопични организми и днес знаем, че те са неразделна част от живота ни. В рамките на любопитното можем да отбележим, че всеки от нас носи повече бактериални от колкото човешки клетки – те са върху кожата ни, в устата, в червата. Макар вече да знаем много за тях, бактериите не спират да ни изненадват и учените откриват нови факти за живота им всеки ден.
По време на конференцията на Американското Микробиологично Дружество, която се провела в Орландо, САЩ, в началото на този месец, Самюел Бък и неговите колеги от Университета Вашингтон в Сейнт Луис, представиха данни за нов вид бактерия, която живее в червата на хората и която, както изглежда, има огромно значение за способността ни да усвояваме храната. Новата бактерия е наречена Methanobrevibacter smithii и както се оказва, се явява чистач на отпадъците, отделени от другите членове на чревната флора. Учените са установили, че тя се храни с водорода и другите отпадни продукти, отделени от останалите бактерии като ги превръща в метан. Макар броят на микроорганизмите от този вид да не е голям, значението им за чревната флора е огромно. Почиствайки средата, те осигуряват комфорт на другите бактерии и им дава шанс да се развиват по-бързо, да разграждат по-активно фибрите, които човек поема с храната и да ги превръща във вещества, които ние можем да усвоим. Ефектът за нас хората е, че се увеличава способността ни да усвояваме по-пълноценно храната си. Фибрите, които иначе са недостъпни за нас поради неспособността ни да ги обработим, изведнъж стават източник на енергия с помощта на приятелските бактерии в червата ни. Ако количествата на бактериите от вида Methanobrevibacter smithii обаче намалее, отделените отпадни продукти затрудняват развитието на останалите представители на чревната флора и способността им да разграждат храната ни намалява.
Изследването на Бък беше коментирано през изминалата седмица от списание Нейчър, а в най-скоро време статията на екипа ще бъде публикувана в бюлетина на Националната Академия на Науките в САЩ. Интересът към откритието е голям, поради това че води до предположението, че калорийността на храната ни зависи до голяма степен от бактериите, които присъстват в червата ни – присъствието на голям брой Methanobrevibacter smithii предполага по-пълноценното й усвояване и съответно по-голямата й енергийна стойност. Така една и съща храна има по-голяма калорийна стойност за онези от нас, които имат по-големи количества от бактерията чистач.
В подкрепа на това твърдение е експериментът, проведен от Бък и колегите му. Учените изследвали мишки, отглеждани в стерилни условия, в организма на които не се развиват никакви бактерии. Животните били разделени на две групи – част от тях били “инфектирани” с Methanobrevibacter smithii, останалите били оставени да се развиват без тях. И двете групи животни били “инфектирани” и с често срещаната в чревната флора на човека Bacteroides thetaiotaomicron – бактерия, способна да разгражда фибрите. В хода на опита и двете групи мишки получавали еднаква по количество и вид храна. В края на експеримента, животните, които съжителствали с Methanobrevibacter smithii се оказали значително по-пълни – присъствието им индиректно повишило енергийната стойност на храната. Откритието на Бък и колегите му може би ще зарадва онези от нас, които винаги са се чудели как така напълняват макар да не ядат повече от колкото по-кльощавите им приятели. Според учените, поне 85% от нас носят в себе си Methanobrevibacter smithii или техни близки роднини. Следващата цел на Бък и екипа му е да установят дали по-пълните хора имат повече от тези бактерии, а слабите по-малко.