За някои пътят към звездите е сравнение или метафора. За други, това е мечта. А за трети, живеещите в „космическата ера“, той постепенно се превръща в реалност. И не само това. Технологичното ниво позволява и подобрения на вече съществуващите идеи. Или поне опит за подобрение.
В книгата си „Фонтаните на Рая“, Артър Кларк доста подробно описва една на пръв поглед налудничава идея, която за пръв път е спомената от руския учен Юри Арцютанов и на която днес са се посветили учени от различни изследователски центрове по света – идеята за космическия асансьор.
„…Ако законите на небесната механика позволяват на даден предмет да стои на геостационарна орбита, не е ли възможно да се проточи кабел от него до повърхността на Земята и по този начин да се осъществи асансьор, свързващ Земята и Космоса?…“ Ваневар Морган
Така както е описано в книгата, космическият асансьор трябва да бъде изграден от кабел и противотежест, която да се намира на геостационарна орбита. При такова местоположение, асансьорът би стоял неподвижно над една точка от земната повърхност, а товарите биха се движили по кабела, свързващ точката с противотежестта. Разходът на енергия за изкачването им би бил значително по-малък от колкото разходът на съвременните ракети, тъй като с увеличаване на височината, действието на гравитацията намалява и въздействието на центробежната сила става по-голямо. Едно от големите предимства на съоръжението е, че за разлика от ракетите, то може да се използва многократно. Веднъж преодоляли зловредното действие на земната гравитация, товарите биха могли да поемат към която и да е точка от Слънчевата система без съществени затруднения. Превозно средство от такъв тип би придало значително ускорение на изследването на близките планетни системи, а по-късно и за тяхното колонизиране.
До тук с мечтите. За разлика от героите на романа, които разполагат с готово решение за кабел – хипернишка тънка микрометри и „изтъкана“ от диамант, съвременните учени не могат да се похвалят с такъв напредък. Изчисленята им показват, че кабелът трябва да издържа натоварвания от порядъка на 62 гигапаскала. За щастие такива материали вече съществуват – въглеродни нанотръби. Лабораторните изследвания показват, че тези цилиндрични въглеродни молекули, в които връзките са сходни с тези в графита, притежават необикновенна здравина – около 100 гигапаскала. Това свойство се дължи на кристалната им структура. Оказва се обаче, че в кристалната решетка се крие и слабото място на забележителния материал, обясняват от списание Нейчър. При липсата дори на един въглероден атом, здравината на структурата намалява с 30%. Последните изследвания върху висококачествени въглеродни нанотръби показват, че на всеки 4 микрометра от тях липсва по един атом. Доста по-редки са дефектите с по 2-3 липсващи атома. При дължината, която би трябвало да достигне кабела на космическия асансьор обаче, появата на такива тежки дефекти е повече от вероятна, отбелязва Никола Пуньо от Политехническия Университет в Торино, Италия. Според професора, дори и в близко бъдеще да могат да бъдат изработени идеални нишки, все пак опасността от евентулани съприкосновения на асансьора с метеорити остава и това обрича цялата идея на провал.
Според Брадли Едуардс, президент на компанията Carbon Design, изработването на достатъчно качествени въглеродни нишки е само въпрос на няколко години. По думите му, отбелязват от Нейчър, ключът към успеха се крие в правилното навиване на нишките близко една до друга, което от своя страна ще стимулира взаимодействащите сили на триене по между им и това ще направи здравината на отделните нанотръби по-малко решаваща за здравината на цялата нишка. Професорът от Торино смята обаче, че дефектите имат критично влияние независимо от структурата на самия кабел.
Разрешението на въпроса най-вероятно ще отнеме време. Но нека все пак да не забравяме, че в романа на Кларк, едно от важните условия за произвеждането на висококачествена нишка беше работата да се извършва в условията на безтегловност. Пък и нуждата от изкачването на товари и пътници към звездите не е достигнала критичната си точка.
* Труден е пътят към звездите