Космическият апарат Касини-Хюйгенс, съвместна разработка на Европейската Космическа Агенция , Италианската Космическа Агенция и НАСА, беше изстрелян през октомври 1997 година и след близо 7 години пътуване достигна своята цел – Титан, най-голямата от множеството луни, обикалящи планетата Сатурн.
Придвижването му стана възможно благодарение на сложни “гравитационни” маневри покрай Венера, Земята и Юпитер. Сондата Хюйгенс, гордостта на ЕСА, беше изстреляна към повърхността на Титан на 25ти декември, 2004. Спускането с парашут към повърхността на луната отне на сондата около 20 дни – време, достатъчно за събирането на данни за повърхността и атмосферата на Титан. Очакванията на астрономите бяха, че информацията, събрана от Хюйгенс ще покаже наличието на езера и може би дори океани от въглеводород и азот на повърхността на този най-голям спътник на Сатурн. Предвижданията им бяха базирани на някои особености на Титан като например температура от -183°С на повърхността му, която би позволила кондензацията на метан и етан, открити в атмосферата му. За огромно тяхно съжаление сондата се приземи на повърхност, овлажнена от метан, вместо да падне в същинско езеро. Последните данни от радара на Касини обаче, дадоха основание на учените на Земята да си отдъхнат – техните теории за наличие на езера от метан може би ще се окажат верни.
По време на последното си преминаване над повърхността на Титан, радарът на Касини е засякъл петна, които не отразяват сигнала му. Според учените, това означава, че тези петна са абсолютно гладки и най-вероятно са езера от въглеводороди, разположени по повърхността на луната. Размерът им варира от 1 до 30 км. Към някои от тези тъмни петна водят канали, подобни на реки, а по “бреговете” им се наблюдават структури, за които се предполага, че може да са с утаечен произход.
Размерът на предполагаемите езера съответства точно на предвижданията на астрономите. Друго потвърждение на теориите им е фактът, че те са разположени по посока към полюса, над 70тия градус северна ширина, където климатът би позволил появата на валежи.
Ако тези данни бъдат потвърдени при следващите прелитания на Касини над повърхността, Титан ще се превърне в единственото космическо тяло в Слънчевата система, освен Земята, което притежава езера. За да бъдат сигурни в това, учените са взели решение да променят частично мисията на Касини и са планирали ново прелитане над повърхността под малко по-различен ъгъл през Октомври. При добър късмет, наличието на вятър може да доведе до образуването на вълни по повърхността на езерата, които да бъдат засечени от радара като неравности върху гладките повърхности.