Кажи го с аромат!

Феромоните са химически съединения, отделяни от живите организми и служещи за комуникация между отделните индивиди от даден вид. Чрез тях даден член на групата може да съобщи за опасност, да маркира пътя към намерена от него храна или да информира представителите на срещуположния пол за готовността си за размножаване. Използуването на феромони за общуване е най-добре изучено при насекомите. Тези средства за общуване са наблюдавани и при гръбначните животни и растенията. При гръбначните животни – влечуги и бозайници, централна роля във феромонната комуникация играе т.нар. вомероназален или Якобсонов орган. Той е част от обонятелния апарат на тези животни и е разположен между носа и устата.

До този момент на науката не са известни субстанции, които действат като феромони върху хората и влияят по някакъв начин на тяхното поведение. Единственото предположение за подобна комуникация при хората е често наблюдаваното координиране на месечния цикъл между жени, които живеят заедно. Причината за това явление обаче не е известна и учените все още не са успели да докажат участието на феромони в процеса, както и да разберат смисъла на една такава синхронизация в хормоналния баланс. Въпреки липсата на обективни научни данни за съществуването на човешки феромони, съществуват много фирми фантоми, рекламиращи специални парфюми, осигуряващи на тези, които ги използуват неустоим чар и привлекателност за представителите на срещуположния пол. Всичко това разбира се е една голяма измама, тъй като субстанции, с подобен ефект върху хората, не са известни.

Оказва се обаче, че хората може би все пак имат система за комуникация от разстояние, базирана на феромони. Или поне притежават необходимата за това генетична предпоставка. Стивън Либърлес и Линда Бък, носителката на Нобелова награда за физиология и медицина за 2004, от Центъра за ракови изследвания Фред Хъчинс в Сиатъл, публикуваха наскоро в списание Нейчър свое изследване върху феромонните рецептори при мишки. Невробиолозите открили, че наред с нормалните обонятелни рецептори, в лигавицата на носа при гризачите има и такива, които реагират не на миризми, а на феромоните, съдържащи се в урината на животните. Известно е, че в урината на мъжките и женските мишки има различни видове химически вещества, които оказват влияние върху половото развитие на младите животни от срещуположния пол. Изследователите установили, че всяка отделна клетка от обонятелната лигавица, ангажирана с улавянето на феромони, притежава само един вид рецептор, способен да улови само един, точно определен компонент на феромоните. Съвместната работа на всички фероминни клетки, всяка от които по отделно предава получената информация към централната нервна система, дава възможност на мозъка да получи цялостна картина за „съобщението”, изпратено от другите индивиди в групата чрез феромоните.

Интересен за нас е фактът, че според Бък и Либърлес гените от семейството TAARs, които носят информацията за феромонните рецептори при мишките, всъщност съществуват и при хората. Така работа на американците за първи път показва, че хората също могат да общуват по между си с помощта на тези тайнствени аромати – феромоните.