Продължаващата милиони години еволюционна надпревара между хищници и жертви е довела до появата на някои наистина изумителни приспособления за оцеляване при животните. Често пъти ние хората дори не можем да оценим изобретателността на Природата поради ограничеността на нашите собствени сетива.
През последните две години изследователят на поведението на животните Аарон Рудндус, от Калифорнийския Университет в Дейвис, съсредоточил вниманието си върху двойката гърмяща змия – лалугер Spermophilus beecheyi и по-специално върху способността на гризачите да използуват зависимостта на змиите от техните сензори за топлина. В опита си да опазят малките си от честите набези на гърмящите змии, лалугерите прибягват до различни трикове – ритат пясък в лицата им, нападат ги агресивно и дори ги хапят. Оказва се обаче, че те са усвоили и един друг, далеч по-елегантен, метод да отвлекат вниманието на влечугите от гнездата с малките си – размахват опашка под носовете им в знак на предупреждение! По какъв начин едно такова действие би отвлякло вниманието на змиите? Същият въпрос си задал и етологът Аарон Рундус. За да отговори на него, той направил видеозапис на конфликти между лалугери-майки и различни видове змии в лабораторни условия. Данните от проучването му бяха представени на годишната среща на Обществото за Изучаване на Поведението на Животните на 14ти август тази година. Той установил, че при среща с гърмяща змия, женските лалугери „подгряват” връхчетата на опашките си, правейки ги видими за влечугите, които възприемат света основно чрез сензорите за инфрачервено излъчване, разположени под очите им. При среща с лалугер, махащ с опашка, гърмящите змии се стъписвали и заемали отбранителна позиция – навити на кълбо, в заплашителна стойка и тракащи с пръстенчетата, разположени на върха на опашката им. Лалугерите-майки обаче не използували този трик безразборно, а само в случаите, когато той би им осигурил успех – те не правели опит да махат нагорещените си опашки под носовете на змии, лишени от „инфрачервено зрение”. Рундус предполага, че лалугерите повишат температурата на опашките си от 22°С на 28°С като разширяват кръвоносните съдове в тази част на тялото, което осигурява приток на по-топла кръв.
В подкрепа на своята теория Аарон Рундус провел и друг вид опити. За целта той използувал робо-лалулгер – механизирана играчка, опашката на която можела да се загрява с помощта на дистанционно, и истински гърмящи змии. Ученият установил, че действително влечугите били много по-подозрителни към роботите с топли опашки и обратно – много по-склонни да атакуват играчките с температура на опашката, близка до стайната.