Времето на религиозните преследвания на учени безвъзвратно е отминало. Както изглежда обаче, войната между науката и религията не е останала в средните векове. Учените днес отговарят на безкрайните въпроси, които човечеството не спира да задава, създават материалните блага които ни заобикалят, правят всичко възможно за да облекчат живота ни. Въпросите свързани с Бога, които до неотдавна са бил единствено и само от компетентността на утвърдени теолози, също привличат вниманието на учените.
За тях религията в никакъв случай не е забранена територия. Факт, който проличава от изследването на група учени от Университета в Монреал, Канада. Марио Борегар и колегата му Винсент Пакет решили да анализират кои центровете в мозъка са свързани с религиозните и мистични изживявания. За целта те подложили на изследване с ядрено магнитен резонанс 15 монахини от кармелитски манастир в момент, когато те изживявали усещането за единение с Господ. Тъй като монахините не били в състояние да се вглъбят в молитва по време на самото изследване, те били помолени да си спомнят усещането за най-съкровенните им религиозни изживявания. Като база за сравнение учените използували резултатите от изследването на същите жени, но в момент когато те мислели за своя емоционална връзка с друг човек. Резултатите от проучването бяха публикувани в началото на този месец в реномирано списание за невробиологични изследвания.
Проучването на двамата канадци показва, че няколко различни зони в мозъка участвуват в религиозните изживявания и са свързани с усещането за единение с Бог – сред тях са центрове отговорни за интегрирането на физическите усещания от тялото, за съня и медитацията и др. Нещо повече, „религиозните” мозъчни системи се оказват различни от тези, активирани при емоционална близост с друг човек.
Борегар споделя за списание Нейчър, че данните показват участието на системи, свързани с емоциите и познанието в религиозните изживявания. Според него, ако се събере достатъчно детайлна информация за мозъчната дейност по време на тези мистични преживявания, би било възможно те да бъдат изкуствено предизвикани с помощта на апаратура.
Разбира се проучванията на канадските неврофизиолози не се приемат еднозначно. Ричард Слоун, професор по поведенческа медицина и авторитет в областта на ролята на религията в медицината, казва за Нейчър, че според него едно такова изследване е безмислено, тъй като не дава никаква ценна информация. Според Борегар обаче, данните от изследването му могат да бъдат използувани за целите на медицината, тъй като е известно, че религиозните изживявания могат да имат благотворен ефект върху здравето на хората. Според него, възможността тези изживявания да бъдат изкуствено стимулиране, би трябвало да бъде сериозно проучена.