ДДТ, един от най-ефективните инсектициди използувани от човека, е добре познат на всички ни. Дихлоро-дифенил-трихлоретан, съкратено ДДТ, е препарат с изключително лоша слава, често даван като пример за неразумния стремеж на хората да поставят Природата на колене.
Използуван масово в Европа и Северна Америка за борба с вредителите в селското стопанство през 50те и 60те години на миналия век, този инсектицид е нанесъл непоправими вреди на околната среда. Вредните последици от масовата му (зло)употреба се забелязват и днес, повече от 30 години след първата забрана за използуването му наложена в Швеция и Норвегия през 1970. Наднормени концентраци ДДТ днес се откриват в кръвта и тъканите на различни видове животни, главно морски организми или такива намиращи прехраната си в морето. Препаратът е токсичен за редица животни и има способността да се натрупва в тъканите им и да се задържа в прдължение на години в хранителната верига, достигайки по-високите й нива в големи концентрации. Стряскащо е, че ДДТ се открива и до днес дори в хора. Този факт доби печална известност през 2003, когато група европарламентаристи, начело с Маргот Валстрьом, тогава Еврокомисар по проблемите на околната среда, в стремежа си да наложат в ЕС закони осигуряващи по-голям контрол върху употребата на потенциално токсични химически вещества, оповестиха публично резултатите от химическия анализ на кръвта си, показващ присъствието на токсини като ДДТ, полихлорирани бифенили и т.н.Учените все още спорят какъв точно е ефектът на ДДТ върху човешкото здраве. Съществуват данни, че инсектицидът може да е свързан с появата на рак, а също и че е възможно да оказва отрицателен ефект върху умственото развитие на децата. За съжаление, изследванията за влиянията на ДДТ върху хората са често противоречиви и нееднозначни, което възпрепятства вземането на научно обосновано решение за употребата му.
Имайки предвид всички тези факти, предложението на Световната Здравна Организация (СЗО) и Американската агенция за международно развитие (USAID), една от най-големите благотворителни организации в света, да използуват ДДТ в Африка в опит да се справят с маларията звучи стряскащо. Какви са аргументите на тези две влиятелни организации и как смятат техните представители да преодолеят натрупаното през всички тези години отрицателно отношение към ДДТ? Основният аргумент в подкрепа на плана е значимостта на проблема с маларията. Всяка година от това заболяване умират 1 милион души, 90% от тях в Африка. Тази цифра е огромна – всеки 30 сек. един човек става жертва на болестта. Най-често засегнати са малките деца и бременните жени. Маларията затруднява живота в Африка и индиректно, оказвайки отрицателно влияние върху местната икономика. ДДТ е един от най-подходящите препарати за борба с маларията – инсектицидът не само унищожава комарите преносители на заразата, но и ги прогонва от традиционните им местообитания. Именно на неговото използуване в средата на миналия век страните в Европа и Северна Америка дължат освобождаването си от маларийната заплаха. Според редица активисти, защитници на правата на човека, Западните държави за пореден път прояват лицемерие, опитвайки се да забранят употребата на ДДТ, след като самите те са се възползували от него, за да се спасят от страшната болест. Възмущението им е разбираемо, като се имат предвид щетите нанесени на околната страна от същите тези държави в резултат на безконтролната употреба на препарата.
Макар използуването на ДДТ в Африка да не е забранено, повечето благотворителни организации отказват да предоставят средства за закупуването му от страх пред природозащитниците от развитите държави. Като алтернативен метод за справяне с маларията, СЗО предлага своята програма за доставка на специални противокомарни мрежи напръскани с други видове инсектициди с по-меко действие – мярка, коя то според редица специалисти няма желания ефект.
Решението на Американската агенция за международно развитие от месец май тази година, да финансира програми за контрол въру разпространението на маларията с помощта на ДДТ, се очаква да бъде подкрепено в най-скоро време и от СЗО. Двете организации ще насочат усилията си към планиране на програма за третиране на домовете с препарата. Целта на програмата е минимални количества инсектицид да бъдат използувани за пръскането на стените и покривите на жилищните помещения – местата където комарите най-често се крият. Тъй като ДДТ притежава особено силно инсектицидно действие, използуваните количества и честотата на пръскане, необходими за постигане на желания ефект ще бъдат много малки, което ще премахне опасността за хората и околната среда.
Разбира се, СЗО и всички други благотворителни организации, които ще се заемат с ДДТ проекта, ще трябва да преодолеят един друг голям проблем – опасността от непозволеното пренасочване на препарата към селското стопанство, където безконтролната му употреба ще нанесе вреда на околната среда и ще събуди наново гнева на еко-активистите. Здравните власти в африканските страни ще трябва да направят всичко по силите си за да създадат условия за тотален контрол върху доставката, разпространението и употребата на инсектицида. В противен случай добрите намерения отново ще останат само на хартия.