С наближаването на новата учебна година на преден план в съзнанието на родителите отново ще изникнат проблемите на децата им в училище. Редица ученици в началните класове изпитват затруднения с четенето и писането. Причина за това често са липсата на интерес у детето, социалната среда, способността на учителя да задържи вниманието им, и т.н. При някои деца обаче проблемите в училище може да се дължат на дислексия.
Това състояние се среща при близо 5% от децата в училищна възраст, които имат нормално умствено развитие, отраснали са в нормална среда, нямат нарушения в сетивните органи, но въпреки това срещат големи трудности при разбирането и възпроизвеждането на писмената реч. Според учените, роля за появата на дислексия имат, както наследствените фактори така и факторите на средата. Ролята на наследствеността бе неоспоримо доказана в последно време, с откриването на два гена, ROBO1 и DCD2, нарушението във функцията на които е свързано с затруднения при четене. За съжаление дефектите в тези два гена не могат да обяснят всички случаи на дислексия – оказва се, че състоянието може да е причинено от промени във функцията на множество различни гени.
Като потвърждение за мултигенната природа на дислексията е и публикуваното наскоро в списание за човешка генетика изследване, проведено от група британски, американски и австралийски учени, под ръководството на известния специалист в областта на генетиката, Антъни Монако, от Университета в Оксфорд. Монако и колегите му открили връзка между ген, разположен върху хромозома 6 и появата на затруднения във възприемането на писмена реч. Въпросният ген, за сега означен с не много оригиналното и интересно съкращение KIAA0319, е активен в нервните клетки по време на развитието на мозъка и по специално в етапа, през който се извършва миграцията на невроните до съответните центрове, в които те ще функционират и се изграждат връзките между тях. Нещо повече, оказва се, че подтискането на функцията на изследвания ген в развиващия се мозък на ембриони на плъх, намалява способността на невроните за миграция, което на свой ред води до неспособността им да заемат предназначеното им място и да изградят необходимите връзки със съседните клетки.
Откритието на Монако и колегите му е в съответствие с измененията, налюдавани в кората на мозъка на хора, страдащи от дислексия, които вероятно се дължат именно на абнормалната миграция на клетките по време на развитието на мозъка. Данните на екипа са в потвърждение и на предишни изследвания, които показват връзка между дислексията и други гени, за които също е доказано, че са свързани с развитието на мозъка. Учените се надяват, че научавайки повече за молекулните механизми, които са в основата на дислексията ще успеят да изградят по-точна картина за функциите на мозъка, а също и за патологичните отклонения от нормалното развитие, които водят до различни заболявания.