Някои видове животни и растения са известни със своята устойчивост към промените в околната среда и със способността си да оцеляват. Трудно ни е да си представим, че хлебарките например, биха имали затруднения да се приспособят към което и да е местообитание на Земята. Подобни способности имат и едни далеч по-симпатични животинки – чинките.
В северна Америка, например, се среща т. нар домашна чинка, Carpodacus mexicanus. Този вид птици произхождат от западните райони на САЩ и Мексико, но са успели за краткия период от време от 1940 година до сега, на практика да превземат цяла Северна Америка чак до Южна Канада. Всяка група чинки преселници е трябвало да преодолее различни трудности, свързани със специфичните особености на новото им местообитания. Тези способности на чинките предизвикали интереса на учените. Александър Бадяев и колегите му от Аризонския Университет в Тюсон се опитали да разберат на какво се дължи тази тяхна приспособимост. Продължилото два размножителни сезона наблюдение върху 100 гнездящи чинки убедило учените, че чинките оцеляват благодарение на вроденото им кавалерство. Основният проблем на младите птици, живеещи в Аризона, са появяващите се лятно време кръвосмучещи акари от вида Pellonyssus reedi. За да предпазят потомството си от набезите им, женските чинки прибягвали до една по-особена стратегия. По принцип чинките снасят по едно яйце на ден в продължение на 4-5 дни като въпреки разликата във времето на излюпването им малките напускат гнездата по едно и също време. През зимния сезон, когато акарите не създавали проблеми, редът на снасяне на яйце с женски и мъжки пиленца бил случаен. През пролетта обаче, от първите яйца, снесени в гнездото, се излюпвали женски пиленца, които са много по-устойчиви към паразитите. По този начин, появилите се пъ-късно на бял свят мъжки прекарвали по-късо време в гнездото и съответно не ставали жертва на кръвожадните акари. Учените предполагат, че майките оказват и допълнителна помощ на мъжките пиленца през пролетта, осигурявайки им повече хранителни вещества в яйцето и допълнителна доза хормони, които да позволят по-бързото им съзряване и да компенсират късното излюпване.
Резултатите от проучванията на Бадяев и колегите му, които бяха публикувани тази седмица показват, че давайки път на женските пиленца, майките чинки успяват да намалят смъртността на мъжките с около 12,5%. Според учените ще бъде интересно да се провери какви техники за оцеляване използуват чинките в други райони на страната.