Случват се и грешки

Историята на науката и технологиите е изпълнена с множество факти, които с течение на времето биват разоблчени като куриозни грешки. Всеизвестна е репликата на небезизвестния Бил Гейтс, относно оперативната памет на персоналните компютри от началото на 70те години – „Никой няма да има нужда от повече от 640 килобайта памет за персоналния си комютър.“ Грешки, подобни на тази, са безобидни и намират място само в спам-съобщения или в най-добрия случай на началните страници на някоя автобиографична книга.

Други обаче водят до сериозни загуби в материално изражение. Съвсем пресен пример в това отношение е сондата на НАСА Mars Climate Orbiter, която изгаря безславно в атмосферата на около 57 километра от повърхността на Марс, поради несъответствие в мерните единици на ключови параметри. Според разследването, направено по-късно, предварителните изчисления са извършени при използването на английски мерни единици (фунтове-секунди). Резултатите от тях са изпратени на наземния контрол, който очаква мерни единици от системата СИ (нютони – секунди).

Според университетските професори, причините за грешки, като тази с Mars Climate Orbiter, биха могли да бъдат елиминирани със систематичен подход при планирането на всеки проект. За съжаление такъв подход не гарантира безпогрешност в области, в които човешкото познание се гради на крехки хипотези и дефицит на данни.

SN 2003fg или SNLS-03D3bb е (или не е) свръхнова от тип Ia. Клас звезди с „избухлив харктер“, които стандартно се използват от астрономите за установяване на разстояния, и по тази причина получават званието „стандартни свещи“. Характерното за тези звезди е, че притежават точно определена маса и съответно яркост, което позволява на учените да определят точно разстоянието до тях, а така също и скоростта, с която Вселената се разширява – важен въпрос, който занимава космолозите през последните години.

Клас Ia свръхновите водят началото си от звезда тип „бяло джудже“, чиято плътност е нарастнала дотолкова, че успяват да откраднат значително количество материя от звезда компаньон. При достигането на определена критична маса – 1,4 пъти по-голяма от масата на Слънцето, свръхновата тип Ia избухва, разпръсквайки по този начин скъпоценната материя в околното пространство със скорост 10 000 км/сек.

Родословието и характеристиките на този приказен небесен обект, обаче, са поставени под съмнение от екип астрономи, воден от Андрю Хауел от Университета в Торонто, Канада, след извършен спектрален анализ. Учените обясняват за списание Нейчър, че изследването им потвърждава експлозия от тип Ia, но количеството на изотопа никел-56 показва маса един път и половина по-голяма от очакваната критична маса или яркост около 2 пъти по-голяма от очакваната за тип Ia свръхнова. Според учените, това изключение може да се дължи на по-голямото количество материя, попаднала върху бялото джудже, което пък е довело до ускоряване на неговото въртене и съответно до „засмукването“ на още по-голямо количество маса преди настъпването на експлозията. В случая обаче, обяснението на феномена не е от първостепенно значение. По-важни са последиците върху изследванията на скоростта, с която се разширява Вселената. Както обясняват от списание Нейчър, едно или две такива изключения, записани в базите данни на изследователите като „стандартни свещи“, не биха били от критично значение за изчисленията на скоростта. Това твърдение се потвърждава и Адам Рийс, астрофизик от Научния институт за космически телескопи в Балтимор, Мериленд. Според него, „катастрофа“ в изчисленията би настъпила ако около 10% от свръхновите, обозначени като стандартни, се окажат изключения от правилото. В този случай изследванията и хипотезите, основаващи се на тези данни също ще се окажат погрешни. Дали това е така, предстои да се провери. Успокояващ може да бъде единствено факта, че броят на нестандартни свръхнови ще нараства пропорционално на броя на откритите такива обекти, като цяло. Иначе казано, грешките, които са направени до сега може да не са толкова много, поради факта, че познаваме твръде малко свръхнови тип Ia.