С настъпването на есента много хора се сблъскват с един тежък проблем – депресията. При някои чувството на меланхолия и подтиснатост е толкова силно, че нарушава нормалния ритъм на живота и засяга способността им за общуване и работа. Тези хора не могат да преодолеят проблема с хапване на шоколад и гледане на филм с приятели, при тях депресията е болестно състояние, а не израз на стандартното жалване от тежестта на ежедневието.
Депресията е най-често срещаното психическо заболяване – според данни на Световната Здравна Организация от него страдат около 120 милиона души по света. Лечението й включва приемането на различни лекарства, обединени под името антидепресанти. Антидепресантите са бавно действащи лекарства – често минават седмици преди да се постигане на желания ефект. Освен това действието им е силно индивидуално – някои хора се повлияват от един вид лекарства, други от друг. Според психиатрите, първото предписано лекарство не дава положителен ефект при близо 60% от пациентите. Тъй като лекарят не може да знае дали даденият медикмент ще има положителен ефект, за дадения човек налага се да действа на принципа опит-грешка. Така пациентът понякога трябва да чака с месеци преди да се налучка нужното лекарство и дозата му, за да започне подобряване на състоянието му. Пример за антидепресанти са медикаментите, пречещи на обратното захващане на серотонина – невротрансмитер (проводник на нервния импулс), който има роля за поведението, съня, апетита и либидото. Намаленото отделяне на серотонин е свързано с появата на различни психични разстройства, сред които депресия. Лекарствата, подтискащи обратното му приемане в клетките, водят до повишаване на концентрацията на свободното вещество в мозъка и така способстват за преодоляване на симптомите на депресия. Те са и най-често срещаните медикаменти, използувани от психиатрите за лечение на това заболяване.
Изследване на група невробиолози от института Корнел в Ню Йорк, ръководени от Франсис Ли, пубикувано този месец в списание Сайънс, дава отговор на въпроса, защо някои лекарства помагат срещу депресията при някои хора, докато при други нямат ефект. В хода на работата си учените насочили вниманието си към един генетичен дефект, който предразполага към появата на депресия или подобни състояния – мутация в гена BDNF (brain-derived neurotrophic factor). Този ген кодира белтък от групата на невротрофините, вещества, които са от особено значение за съществуването на нервните клетки. Невротрофинът BDNF помага както за оцеляването на съществуващите неврони така и за тяхното размножаване и диференциация. В опита си да определят значението на мутацията в гена за BDNF, Ли и колегите му, използувайки методите на генното инженерство, създали мишки, носещи същия дефект. Животните, носители на дефектния невротрофин, показали отклонения в поведението, сходни с тези, наблюдавани при подтиснати и притеснени хора. Нещо повече, опитът да бъдат лекувани с един от най-известните антидепресанти – Прозак, на фармацефтичния гигант ЕлиЛили, били неуспешни – медикаментът не оказал почти никакъв ефект върху състоянието на депресираните животни. Според Ли, това доказва, че способността на нервните клетки да растат и участвуват в изграждането на нови контакти имат отношение към появата на депресия.
Интересно е да се отбележи, че тази мутация в BDNF при хора често води до депресивни състояния, като същевременно е свързана и с трудности при ученето и запомнянето – мозъчни дейности, зависими от създаването на нови нервни клетки и изграждане на нови връзки между вече съществуващите. Смята се, че около 30% от представителите на бялата раса носят този генетичен вариант. Това може да обясни защо толкова много хора, страдащи от депресия, не получават облекчение от терапията с някои от стандартните антидепресанти – това заболяване може би зависи не само от баланса на невротрансмитерите, а и от способността на нервните клетки да оцеляват и да изпълняват пълноценно функциите си. С помощта на генетичен тест за наличие на мутацията в BDNF, лекарите психиатри биха могли по-лесно и безболезнено за пациентите да определят подходящата терапия. Това приложение на фармакогенетиката, новият интердисциплинарен клон на науката, имащ за цел да позволи на лекарите да предпишат най-подходящото за всеки индивид лекарство на базата на неговата генетична информация, за момента е само в областта на добрите намерения. Макар и не толкова фантастична, възможността за индивидуализиране на медицинското лечение е въпрос на, надяваме се, не много далечното бъдеще. За сега, въпреки наличието на необходимите познания за разработване на по-добър подход за лечение, психиатрите ще трябва да подхождат по стария изпитан начин – пробвай дали това хапче ще помогне в твоя случай.