Моретата заемат почти три-четвърти от повърхността на Земята. Те дават подслон на болшинството живи организми на планетата, оказват огромно влияние върху климата и са основен източник на храна за милиони хора. Въпреки огромния им размер обаче, океаните са доста чувствителни и крехкият баланс на морските екосистеми лесно се нарушава в резултат на човешката дейност.
В този смисъл един от основните проблеми е еутрофикацията – натрупването на огромни количества неорганични хранителни вещества, най-често фосфати и нитрати. Източник на замърсяването са най-вече селското стопанство, отпадните води от канализацията (според някои източници перилните препарати са отговорни за близо 5% от отделените фосфати) и индустрията. Натрупването на тези хранителни вещества в моретата води до т.нар. цъфтеж на фитопланктона – лавинообразно нарастване на броя на микроскопичните растения, които обитават дадения морски район. След изчерпване на храната, планктонът умира като огромните количества органична маса стават храна на бактериите от по-дълбоките части. В резултат на гниенето, съдържанието на кислород във водата рязко намалява, започва измирането на риби, мекотели, водорасли и други морски обитатели– образуват се т.нар. мъртви зони. Съгласно последния доклад на Програмата за околна среда на ООН, броят на мъртвите зони в Световния океан е нараснал на близо 200, в сравнение с 149те регистрирани през 2004та. Тези данни, представени на научна конференция за проблемите на замърсяването на моретата в Пекин, са резултат от изследването на проф. Робърт Диас и неговите сътрудници от Вирджинския Институт за морски изследвания, САЩ. Най-много такива зони са намерени край бреговете на индустриалните държави – Балтийско море и Северно море, северната част на Адриатическо море, Черно море, фиордите в Норвегия. Към тях наскоро са се присъединили крайбрежни райони на Финландия, Гана, Китай, Великобритания, Гърция, Португалия, Перу, Уругвай и Индия. Учените обещават, че пълният им списък и точното им местоположение ще бъдат обявени в началото на следващата година.
Понастоящем най-голямата мъртва зона е в Мексиканския залив. Тя е резултат от изливането на големи количества замърсители, носени от река Мисисипи. Смята се, че размерът на мъртвите зони като цяло е от порядъка на 300 000 квадратни километра и постоянно нараства през последните 50 години. Повечето от тези участъци са сезонни – появяват се през лятото и есента, но някои от тях, като например тази в Балтийско море с размер 80 000 квадратни километра се запазват постоянно. Най-стряскащо в представения доклада на Програмата за околна среда е очакваното нарастване на количествата замърсители, отделяни в моретата като само съдържанието на нитрати се очаква да се повиши с 14% до 2030та година.