Животът в големия град е подчинен на шума, тълпите и високите скорости – в прекия и преносния смисъл на думата. Миграцията от селото към града неминуемо е свързана с промени в характера и поведението. Както изглежда смяната на стила на живот се отразява дори на говора –или поне такъв ефект е забелязан при синигерите от рода Parus major.
Биолози от Университета в Лайден, Холандия, изследвали стила на пеене при мъжки синигери в няколко големи европейски града и ги справнили с този на провинциалните им събратя. Изследването им, резултатите от което са публикувани във вчерашния брой на реномирано издание за биологични науки, е първото по рода си. То обхваща голям брой, раздалечени популации – в хода на работата си авторите са анализирали песни на 213 обитатели на 10 големи европейски града, сред които Амстердам, Париж, Берлин, Прага и Лондон и са ги сравнили с тези на 252 техни родственици от провинцията.
Учените установили, че градските птици нагласяли песните си така, че да могат да комуникират необезпокоявани от заобикалящия ги шум. В сравнение с обитателите на горите и малките населени места, мъжките синигери – чеда на големия град, използували по-високи, бързи и кратки тонове, които по-лесно преодоляват фоновия шум. Способността на птиците да преминат към използуване на по-високи честоти, на практика се намира в основата на приспособимостта им към новите условия за живот. Някои птици, като някои видове чинки например, изглежда не са в състояние да променят поведението си спрямо изискванията на по-бързия и шумен градски живот, с което се обяснява неблагоприятние ефект на урбанизацията върху популациите им.