Ново изследване на група учени от Университета в Бристол, Великобритания, публикувано в реномирано списание за невробиология, показва изненадваща връзка между вкуса и състоянието на депресия, която дава надежда за разработване на нови диагностични тестове и за оптимизиране на терапията на това заболяване. Известно е, че депресията е резултат от дисбаланс на два основни невромедиатора, (вещество, отговорно за преноса, усилването и модулирането на нервния импулс) свързани с регулиране на настроението – серотонин и норадреналин.
Наред с това съществуват данни за влиянието на тези вещества върху вкуса. Това подсказало на група изследователи, начело с Люси Доналдсън, да проверят как се отразяват нивата на двата невромедиатора в мозъка върху прага на чувствителност към сладко, горчиво и кисело. За целта, учените подбрали група здрави доброволци и анализирали чувствителността на вкусовите им рецептори преди и след приема на лекарства, повишаващи концентрацията съответно на серотонина или норадреналина в мозъка. Анализът на резултатите показал, че увеличените нива на серотонин са свързани със засилване на чувствителността към сладко и горчиво, докато повишените нива на норадреналин водят до подобряване на чувстивтелността към горчиво и кисело.
Според Доналдсън и колегите й, изследването показва, че нивата на серотонина и норадреналина в мозъка определят прага на чувствителност на вкусовите рецептори и всяка промяна в количествата на невромедиаторите води до промяна във вкуса. Освен това, англичаните стигнали до извода, че степента на тревожност пряко корелира с промените във вкуса – колкото по-високи са нивата на стрес, толкова по-слаби са вкусовите възприятия. Тоза факт вероятно обяснява слабия апетит при страдащити от депресия или други психиатрични заболявания.
Изследователите от Бристол се надяват, че тяхната разработка ще има голямо практическо значение. Изборът на терапия при хората с депресия традиционно се провежда на принципа опит-грешка, което често е свързано с редуването на различни лекарства до намирането на най-подходящото за дадения случай и съответно загуба на време. Това се дължи на факта, че с помощта на стандартните диагностични методи, определянето на това, кой от двата невротрансмитера, норадреналин или серотонин, е в основата на болестта при дадения пациент и съответно коригирането на проблема с подходящите лекарства е невъзможно. Прилагането на вкусов тест, който позволява определяне на прага на чувствителност към сладко, солено и горчиво, би дало възможност за лесно и бързо установяване на точните причини за появата на депресия при отделните пациенти. Така, на практика, изборът на терапия е въпрос на вкус.