Както изглежда, Коледа не е свързана с чудеса само за хората – два зоопарка във Великобритания станаха свидетели на раждането на младенци, заченати съвсем непорочно от майки комодски дракони. На 12ти декември в зоопарка в град Честър, Великобритания, драконката Флора се сдоби с 8 мъжки бебета, а по-рано тази година, Сунгай, нейната другарка по съдба от Лондон, с четири. Генетичните изследвания на младенците, проведени от група изследователи начело с Ричард Гибсън от Лондонското зооложко дружество и публикувани в Нейчър тази седмица, потвърждават наблюденията на служителите на зоологическите градини – мъжки дракон не е помогнал при зачеването на бебета.
Обяснението на учените е, че това е типичен случай на партеногонеза – оплождане без участието на мъжки индивид. Генетичният анализ на малките дракончета показал, че те нямат баща. За сметка на това клетките им съдържат част от майчините хромозоми, но в двойно количество. Как точно се е получило това? Нормално, в хода на зреенето си, яйцеклетката губи половината от своя генетичен материал в следствие на специфичен вид клетъчно делене (мейоза). При комодския дракон, закачено за нея е т.нар. полярно телце, което притежава идентична на нейната генетична информация и което нормално се резорбира от организма. В хода на оплождането, наследствената информация се допълва с тази носена от сперматозоидите – при сливането на двете клетки се дава началото на зародиш, който получава пълния набор от хромозоми, състоящ се от част от майчините и част от бащините. При партеногенезата, сперматозоид липсва – оплождането се извършва между яйцеклетката и полярното телце. Така новият организъм съдържа само майчина генетична информация. Малкото обаче не е напълно еднакво с майка си, или иначе казано не е нейн клон – най-грубо погледнато неговите клетки имат по две копия на половината от нейните хромозоми.
Защо все пак непорочното зачатие е довело до раждането на малки от мъжки пол? При комодските дракони полът се определя от две полови хромозоми – Z и W. За разлика от хората, женските индивиди притежава две различни полови хромозоми, в случая Z и W, а мъжките две еднакви – ZZ. При партеногенетичното размножаване, яйцеклетката носи само половината от нормалния набор хромозоми, т.е. има или Z или W. В резултат на сливането с идентичното на нея полярно телце се дава началото на индивиди с ZZ или WW хромозоми. Тъй като ембрионите с WW са нежизнеспособни, един женкски дракон, който се размножава партеногенетично, на практика може да даде живот само на мъжки отрочета.
Макар партеногенезата да е по-типична за растения и безгръбначни животни (пчелите работнички например са резултат от пратеногенетично размножаване), в изключително редки случаи е наблюдавана и при гръбначни животни (някои видове риби, гущери и птици), но никога до сега при комодски дракони. Въпреки че е изненадващо, откритието не е съвсем неочаквано и необяснимо. На учените отдавна е известно, че някои островни обитатели, прибягват до партеногенезата, като средство за опазване на вида. В случай, че отделни женски животни бъдат изолирани от останалите на самотни острови в резултат на буря, те биха могли да създадат поколение и без наличието на представител на срещуположния пол. Това с пълна сила важи за комодския дракон, който населява островите на Индонезия – Комодо, Ринка и Флорес. Комодският дракон, варанът, е най-големия известен гущер – на дължина достига до 2-3 метра, а най-големите представители на вида тежат към 150 кг. През последните години броят на вараните е намалял драстично и в момента се предполага, че са останали едва 6 000 представители на този вид. Най-голямо притеснение предизвиква фактът, че според преброяванията на учените, в света са останали може би едва 350 женски в репродуктивна възраст. Статусът на застрашен от изчезване вид определя големият интерес към драконите от страна на зоологическите градини в света. Откритието, че те са в състояние да се размножават партеногенетично предизвиква притеснения сред специалистите. Отсъствието на полово размножаване би довело до намаляване на генетичното разнообразие, което съответно ще увеличи риска от изява на скрити наследствени заболявания и в крайна сметка ще застраши жизнеността на вида като цяло. Практиката на зоопарковете е да отглеждат само женски варани, като мъжки индивиди, използувани за разплод, се разменят между различните организации. Изглежда обаче липсата на сигурен партньор и инстинкта за съхранение на вида принуждават женските варани да прибягнат до други начини за размножаване. Коледното чудо във Великобритания вероятно ще доведе до преразглеждане на политиката на зоопарковете и в най-близко бъдеще женските варани може да се сдобият с кавалери.