Ако сега, насред тази януарска жега, някой ви заговори за поход в планината и спускане със ски по пистите, вие надали ще имате проблем да си представите искрящия сняг, полъха на вятъра и шума на боровете, мирса на смола, топлината на слънцето върху кожата. Да си въобразиш, че не си в душния офис, а насред планината е лесно. Както изглежда обаче, това не е постижимо за всеки. Изследване на група английски учени и лекари начело с Елеанор Магуайър, от Лондонския университетски колеж, публикувано тази седмица в издание на Американската академия на науките , показва, че някои хора, страдащи от амнезия, имат проблем не само с паметта, но и със способността да си представят въображаеми пейзажи или преживявания. Английските изследователи помолили хора, загубили паметта си в резултат на мозъчна травма, при която е засегнат един специфичен дял на мозъка – хипокампуса, да си представят, че са на плажа и да опишат какво точно “виждат”. За тяхна голяма изненада, пациентите не могли да извикат представата за пясък, море и палми – максималното, което могли да опишат било синьото небе и слънцето.
От изследвания при животни е известно, че хипокампуса е свързан със способността за ориентиране в пространството, а също и с паметта. Според невробиолози, хипокампсуа има отношение към способността на мозъка да “вземе” парченца от предишни преживявания и да ги събере в една цялостна картина на въображаемо бъдеще. Той се явява един вид център за интегриране на информацията за минали събития от други части на мозъка. По този начин, травми в областта на хипокампуса, подтискат способността на хората да “пътуват във времето”. Значи ли това, че хората, страдащи от амнезия имат проблеми и с въображението?
Друг специалист невробиолог, Шайна Розенбаум от Университета в Торното, Канада, казва за списание Нейчър, че нарушенията в хипокампуса не трябва да се третират като проста амнезия, а по-скоро като загуба на способността за интегриране на информация от други мозъчни участъци. Тя споделя опита си от лечение на пациент с подобна травма в този мозъчен дял. Този пациент също изпитвал затруднения да си представи бъдещи събития, но само ако те са вероятни – човекът не можел да “види” в главата си плажа, но нямал никакви проблеми да си представи, че пътува в космически кораб. Така, според Розенбаум, хипокампуса събира и напасва парченца от спомени, за да създаде цялостна картина, но няма връзка с въображението по принцип.
Магуайър и колегите й планират да продължат изследванията си в областта на паметта и мисълта, като направят опит да разплетат сложните взаимодействия между хипокампуса и останалите дялове на мозъка.