Нищо ценно не се губи

Дебора Хътчинсън, учен зоолог от университета в Норфолд, Вирджиния и нейни колеги публикуваха тази седмица в изданието на Американската академия на науките любопитно изследване върху биологията на змиите от вида Rhabdophis tigrinus. Тези влечуги, известни под името дългозъби тигрови змии, обитават източните райони на Азия – Китай, Корея и Япония. Те обитават райони, разположени в близост до водоеми и значителна част от диетата им се състои от отровни жаби.

Тигровите змии на свой ред също са отровни – те притежават специални жлези на тила, в които се събира отровата. Когато влечугото се изправи пред евентуален нападател, то извива глава така, че отровните жлези да се насочат към врага – в случай, че той не се стресне и въпреки това атакува чрез ухапване или драскане, отровата се отделя и го неутрализира. Най-често от тигровите змии патят грабливите птици, но съществуват единични случаи на пострадали хора – токсините на тигровата змия подтискат съсирването на кръвта и така причиняват кръвоизливи у жертвите си. На учените е известно от години, че съществува сходство между отровата на тигровите змии и на техните жертви – отровните жаби, но причината за това не е била известна. Изследавнето на Хътчинсън и колегите й дава отговор на този въпрос. Учените установили, че тигровите змии всъщност не произвеждат сами отровата си, а я получават чрез храната си. Влечугите са в състояние да извлекат отровата от кожата на жабите, с които се хранят, да я рециклират и да я използуват на свой ред срещу нападатели. Така змии, които не се хранят с отровни жаби на практика са безопасни. Изглежда самите влечуги са наясно, че липсата на токсини в храната налага употребата на други средства за защита. Зоолозите установили, че липсата на отрова води до промени в поведението на тигровите змии – при среща с нападател те не поемали риск да проявяват смелост и да заемат предизвикателни пози, а предпочитали бягството като най-сигурен начин за справяне с врага. В обратния случай, при излишък на отровни вещества, змиите били готови да поделят богатството – поне със своите потомци. Женските змии предавали токсините на своите деца чрез натрупването му в жълтъка на яйцето или като го прехвърлят през черупката.

Механизмът по който змиите извличат отровата и я натрупват в собствените си отровни жлези все още не е изяснен. Този подход обаче не е без прецедент в природата – на науката са известни множество нисши организми, като някои морски червеи и жаби, които извличат токсини от растенията, служещи им за храна и ги използуват като оръжие срещу евентуални нападатели. Това обаче е първият документиран случай за “рециклиране на отрова” от висши организми, каквито са влечугите.