Надали генетичните изследвания някога ще могат да дадат отговор на вечния въпрос за яйцето и кокошката, но пък могат да помогнат за разрешаването на някои други загадки, като тази кое е първо, кравата или способността ни да се насладим на чаша мляко с какао! Отговорът на този въпрос се крие в находката на човешки скелети на възраст няколко хиляди години.
Германски учени от университета в Майнц и техните английски колеги от Лондонския университетски колеж, провели генетични изследвания на десет скелета на възраст между 4 000 и 8 000 години, открити в пет различни археологически обекти от различни части на Европа – Германия, Унгария, Полша и Литва. Възрастта на осем от тях е била оценена в периода от 5800 година пр.Хр., а за един се смята, че е от 1800 година пр. Хр. Целта на генетиците била да установят кога се е появила мутацията, позволяваща на хората да усвояват млякото – преди или след като те са започнали да отглеждат животни за мляко.
Известно е, че малка част от хората, предимно наследници на северно-европейците и някои африкански племена, могат да усвояват мляко и след детска възраст. Тази способност на хората е уникална за бозайниците – повечето млекопитаещи използуват млякото като храна само като малки. В по-късна възраст те загубват способността си да синтезират ензима лактаза, който разгражда млечната захар (лактоза)– загубата на ензима прави усвояването на млякото много трудно при възрастните. Изчезването на лактазата става постепенно с напредване на възрастта. Интересно е, че много голяма част от хората, близо 70% от населението на Земята, след излизане от детска възраст също не понасят млякото – говори се за лактозна нетолерантност. Лактозно нетолерантни са близо 100% от индианците, 80%-90% от южните и източните азиатци, 40%-60% от французите и италианците, 55% от балканците и едва 10% от северно-европейците. При тези хора натрупването на лактоза, в резултат от невъзможността тя да бъде разградена, води до промяна на чревната флора – микроорганизмите, които населяват храносмилателната система и помагат при усвояването на храната. Тези промени са свързани с появата на диария (още древните римляни са препоръчвали млякото като средство срещу запек) и газове в следствие употребата на мляко и млечни продукти, като при особено тежки случаи може да се стигне до загуба на тегло, забавено физическо развитие при подрастващите и други тежки здравословни проблеми. Степента на нетолерантност е различна при различните индивиди – повечето хора могат да понесат без последици изпиването на една чаша прясно мляко, някои нямат проблеми и от 2-3, особено ако са приети заедно с друга храна, а не на гладно. Обикновено присъствието на кисело мляко и зрели сирена в диетата не представлява проблем за хората, при които липсва лактазата, тъй като микроорганизмите отговорни за ферментацията на тези млечни продукти разграждат голяма част от лактозата.
Способността на някои хора да усвояват млякото като възрастни се свързва с развитието на животновъдството тъй като именно сред наследниците на първите животновъди, народите от северна Европа и номадите от азиатските и африкански степи, се наблюдава най-голям процент на толерантност към лактозата. До сега не се е знаело дали мутацията в лактазата е възникнала след като хората са започнали да отглеждат крави, което им е позволило да се възползуват от този ценен източник на храна или обратното – именно способността на някои индивиди да пият мляко е била в основата на развитието на животновъдството. Изследването на германския генетик Йоахим Бъргър и неговите колеги, публикувано тази седмица в онлайн изданието на американската академия на науките, дава отговор на този въпрос. Анализът на древните скелети показал, че хората преди 4 000 – 8 000 години, времето преди разпространението на животновъдството в тези части на Европа, не са носели лактазните мутации или по-точно, имайки предвид ограничения брой на анализираните проби (само 10 индивида), лактозната толерантност не е била често срещано явление. Този факт идва в потвърждение на теорията, че развитието на животновъдство е довело да закрепването на лактазната мутация в популацията и разпространението на способността за усвояване на млечни продукти сред племената, отглеждащи животни за мляко. Млякото, като ценен източник на мазнини и протеин, станало неизменна част от диетата на древните хора в някои части на света.