Както изглежда, тази реплика би могла да излезе от устата, не само на Сократ или измъчен ученик пред черната дъска, но и на средностатистическия плъх, ако разбира се, последният можеше да говори. Способността на индивида да осъзнава собствените си познавателни способности, т.нар. метапознание, дълго време е приписвана само на човека. Хората, със самочувствието си на “венци на природата”, винаги са поставяли животните по-ниско ниво от себе си и са изказвали съмнение в способността им да възприемат разумно заобикалящия ги свят. Изглежда обаче, метапознанието не е чуждо дори на плъховете – способността на тези гризачи да осъзнават степента на своите знания и възможности, бе доказана в ново изследване на двама американски психолози от университета в Джорджия публикувано през изминалата седмица в списание Кърент Байолоджи.
Джонатан Кристъл и Алисън Фуут разработили тест, който им позволил да определят способността на плъховете да преценяват до каква степен са подготвени за теста, въпреки невъзможността на гризачите да говорят. Задачата, която стояла пред животните била да разграничат два звукови сигнала – къс, с продължителност между 2 и 3,62 секунди, и дълъг, с продължителност 4,42 – 8 секунди. При прозвучаване на къс сигнал те трябвало да натиснат точно определена ръчка, което им осигурявало 6 парченца храна. Когато разпознавали дълъг сигнал, те трябвало да натиснат друга ръчка, за да получат своите 6 хапки. При невъзможност да вземат решение относно продължителността на звука плъховете можели да изберат трети вариант – отваряне на прозорче, в което ги чакали 3 хапки.
Разбира се, в стремежа си да получат повече храна, плъховете предпочитали да вземат участие в теста. Животните без проблем успявали да различат сигнали с голяма разлика в продължителността – например 2 сек и 8 сек., и да натиснат правилната ръчка, което им осигурявало награда. Разграничаването на близки по продължителност звуци, напр. 3,62 и 4,42 сек., обаче не е толкова лесно. Колкото повече намалявала разликата в продължителността на сигналите, толкова по-склонни ставали плъховете да променят решението си и да се задоволят с по-малкото на брой парченца храна.
Друг аспект от проведения от Кристъл и Фуут тест било насилването на плъховете да преминат теста. Премахването на алтернативата – 3 парченца храна в замяна на отказ от тест, принуждавало животните все пак да натиснат някоя от ръчките. В този случай учените наблюдавали рязко влошаване на резултатите от един момент нататък – животните много по-често натискали грешната ръчка. Според тях това доказва, че по време на първия тест, плъховете са отказвали да участвуват на определен етап именно поради това, че осъзнавали неспособността си да отговорят правилно на поставената задача.
Според невробиолозите, този тест и резултатите от провеждането му, дават доказателство за способността на гризачите да осъзнат собствените си мисловни процеси. Така, плъховете, със своите метапознавателни способности, се нареждат редом до приматите и делфините. Може би е време хората да разберат, че и други са в състояние да кажат “Аз знам, че нищо не знам!”