С развитието на индустрията, селското стопанство и химията, разнообразието на веществата, замърсители на околната среда, нараства непрекъснато. Ефектът на много от тях върху отделните видове живи организми или екосистемата като цяло не са напълно изяснени. Има случаи, когато вредното влиянието на даден химикал не се забелязва веднага, поради минималния пряк ефект. С годините обаче, натрупването му в природата може да доведе до тежки екологични последици – традиционен пример за такъв случай е масовата употреба на ДДТ в средата на миналия век, ефектът от която е видим и днес – следи от този препарат могат да се намерят в кръвта на хора дори и днес, десетки години след забраната, наложена върху употребата му.
Сред замърсителите, причиняващи най-тежки поражения върху живата природа, са веществата с хормоно-подобно действие, които причиняват нарушения в репродуктивното развитие и водят до стерилитет. Тези препарати, най-често пестициди, използувани в селското стопанство, имат потенциала да окажат негативен ефект не само върху отделни популации, но и да застрашат съществуването на видовете като цяло. През 2005 г., група биолози от САЩ, начело с Майкъл Скинър, от Вашингтонския Университет, са показали, че препарати като пестицида метоксихлор и фунгицида винклозолин (често използуван при отглеждането на грозде, например), причиняват поражения у развиващите се ембриони. Ако бременни женски са подложени на влиянието на тези препарати по време, когато се развиват половите жлези на ембрионите, резултатът е поколение, при което още в ранна възраст се наблюдава нарушена сперматогенеза (постепенно се загубва способността за образуване на достатъчно на брой и жизнеспособни сперматозоиди), стерилитет, както и появата на рак на простатата, нарушения на функцията на бъбреците и имунната система. Забележителното е, че този отрицателен ефектът на пестицидите е толкова силен, че се запазва почти непроменен в продължение на 4 поколения, въпреки че животните не са имали последващ досег с тях. Скинър и екипът му обясняват способността на тези вещества да влияят на следващи поколения с ефекта, който те имат върху генетичния материал на животните. Винклозолинът не променя пряко ДНК матрицата на засегнатите индивиди, той променя нормалната активност на определени гени. Тази промяна в активността се запазва в следващите поколения – говори се за епигенетично унаследяване, наследственост, която не се определя от съвкупността от гените, получени от родителите, а по-скоро от външните фактори, които влияят върху активността им. В случая с плъховете, епигенетичните промени, причинени от винклозолина са полово-специфични – те се откриват само у мъжкото потомство на засегнатите от препарата животни.
Последните изследвания на Скинър и групата му показват, че влиянието на винклозолина не се ограничава единствено и само върху качеството на произведените от мъжките плъхове полови клетки, но и върху поведението на животните от този пол по време на размножаването. Аналогично на аномалиите в способността да образуват полови клетки, промените в поведението се предават на следващите поколения. За последните си изследвания биолозите използували като опитни животни мъжки плъхове, трето поколение, наследници на женски третирани с винклозолин. Посредством поредица от „срещи“ между мъжките и женски животни, учените установили, че засегнатите от фунгицида мъжки плъхове са много по-малко атрактивни за женските от нормалните им събратя, чиито прародители не са се сблъсквали с препарата. Женски, поставени в близост до мъжките, прекарвали различно време в тяхна компания, душейки ги и допирайки носа си до техния – по продължителността на тези контакти учените правели изводи за атрактивността на всеки кандидат жених.
За сега все още не е известно на какво точно се дължи тази промяна в поведението. Макар да е очевидно, че тя е резултат от влиянието на епигенетични фактори, предстои да се изясни кои точно са засегнатите гени. Учените провели изследването вероятно ще насочат вниманието си към гените отговорни за синтеза на феромоните (веществата използувани от редица животни за невербална комуникация), тяхното улавяне и превеждането на информацията носена от тях на езика на мозъка. Известно е, че при плъховете феромони се отделят с урината и със сълзите –два пътя, които може да са засегнати от действието на винклозолина.
Резултатите от анализа на поведението на наследниците на плъхове, третирани с фунгицида са публикувани в Интернет изданието на национална академия на науките на САЩ. Заключението на Скинър и колегите му е, че вредното влияние на винклозолинът е всъщност много по-силно от колкото се е предполагало до сега и представлява реална заплаха за бозайниците, които влизат в контакт с него. Според учените фунгицида и другите препарати с подобно действие на практика могат да нарушат развитието не само на отделната популация, но и на дадения вид като цяло. Те изтъкват, че влияейки върху репродуктивните способности и поведенческите реакции, свързани с размножаването, химическите препарати с хормоно-подобно действие променят и посоката на естествения отбор и така засягат еволюционното развитие на вида.