Според немски изследователи, промените в климата могат да доведат до много по-мащабни промени във времето от колкото се е предполагало до сега. Феликс Ландерер и негови колеги, метеоролози от Института Макс Планк в Хамбург, Германия, са разработили компютърен модел, на базата на който изказват предположението, че глобалното затопляне ще бъде свързано с промени във всички аспекти на времето – както промени в температурите, така и промени в продължителността на деня!
Според учените, започналото затоплянето на световния океан може да доведе до намаляване на деня с 0,12 милисекунди за следващите 200 години. Разработката на екипа бе публикувана в края на миналия месец в специализирано издание за изследвания в областта на геофизиката.
Моделът, разработен от Ландерер има за цел да установи какъв би бил ефектът от повишението на температурата на световния океан, в резултат от глобалните промени в климата. Естествено е да се очаква, че с повишаването на температурата нивото на моретата ще се покачва, поради разширението й, но какъв по-точно би бил резултатът от това явление?
За създаването на компютърната симулация учените са взели предвид единствено ефекта от затоплянето на водата и по-точно промените в плътността и разпределението й. Моделът им не включва данни и предвиждания за топенето на полярните ледове и съответно промяната в масата на водата, която то би предизвикало. Както може да се предположи, при очакваното бавно разширяване на световния океан в резултат на затоплянето, водата ще започне да настъпва към сушата – това ще бъде свързано с преноса на големи водни маси от центъра на световния океан към брега. Това движение на водните маси обаче ще доведе и до преразпределение на водата от екваториалните области на Земята, към полярните зони. Причините за това движение по посока на полюсите са две. Първата е, че дълбините на Северния Атлантик би трябвало да се затоплят по-бързо благодарение на течение, което пренася водата от повърхността към дълбочините и по този начин разширението и движението на водата ще бъде по-силно в тази област. Втората причина е една географска особеност на нашата планета – повърхността на континенталния шелф е по-малка при екватора в сравнение с тази на по-отдалечените географски ширини, което означава, че водните разливи, получени в резултат на покачването на нивото на моретата ще бъдат най-обширни в районите, разположени по-близо до полюсите. Според Ландерер и колегите му, това преразпределение на водните маси ще се отрази на въртенето на Земята. Авторите на проучването правят сръвнение с фигурист, който извършва пирует – когато ръцете му са близо до тялото, той се върти по-бързо отколкото с разперени ръце. В случая със Земята, натрупването на нови маси вода в районите, отдалечени от екватора, които съответно са по-близо до оста на въртене, ще доведе до увеличение на скоростта на нашата планета – резултатът от това ще бъде скъсяване на продължителността на земния ден.
Моделът на Ландарер и колегите му не се приема еднозначно. Според някои, предвижданията на метеоролозите са много показателни за мащабността на климатичните промени, които настъпват на Земята – за да се стигне до промяня на скоростта на планетата ефектите от глобалното затопляне трябва да са наистина огромни. Други приемат работата на немските учени скептично и изтъкват, че моделът е твърде опростен и не взема под внимание редица други промени, които ще настъпят с промяната на климата, като топенето на ледените шапки на полюсите и засилването на ветровете в посока запад-изток (друг очакван ефект на глобалното затопляне), а също и естествените флуктуации в продължителността на деня резултат от въздействието на лунното привличане и промените в земната атмосфера. Ландерер и колегите му обаче не са обезкуражени от критицизма. Те самите бързат да изтъкнат недостатъците на своя модел и, както изглежда, бързат да го прецизират, защото имат големи планове за бъдещи проучвания. Целта им е да разгледат рисковете за поява на други ефекти, свързани с глобалното затопляне, като например изместване на земната ос, а от там и положението на географските полюси.