Всички сме чували истории за факири и индийски йоги, които лежат върху пирони, спят голи в снега и дори са в състояние да контролират дишането и биенето на сърцето си само със силата на мисълта. За някои това може би са „бабини деветини“, за други – несъмнена истина и доказателство за силата на човешката психика. Както изглежда, поне в някои отношения, науката е в състояние да потвърди част от чудодейните ефекти на една от техниките, използувани от йогите – медитацията. Изследователи от Университетите в Уисконсин, САЩ, и Лайден, Холандия, начело с Хелийн Слегтър, установили, че чрез медитация човек може да преразпредели ресурсите на мозъка си като по този начин постигне по-оптимално възприемане на информацията, постъпваща отвън.
Мозъкът като система за обработка на информация
Човешкият мозък се намира под постоянен обстрел от страна на възприятията – информацията от очите, ушите, носа, рецепторите за вкус и допир, постъпва непрекъснато и трябва да се обработи преди да може да се вземе решение за определено действие – като това да протегнеш ръка и да си вземеш от черешите на масата, които изглеждат така сочни, че устата ти започва да се пълни със слюнка. На практика, мозъкът прилича на компютър, който получава данни от периферните си устройства, обработва информацията и изважда резултата на монитора. Времето, за което става това силно зависи от скоростта на процесора, капацитета на паметта и вида на входно-изходните устройства. Макар човешкият мозък да надминава по скорост и капацитет дори и най-мощните компютри, използувани днес, неговите ресурси също са ограничени, което налага тяхното разпределение и ограничаване. Ако стоим край една автомагистрала и наблюдаваме преминаващите с голяма скорост коли, опитвайки се да преброим всички, които са червени, можем да се справим със задачата само ако автомобилите с този цвят са относително редки. Ако те са много на брой и преминават твърде често, може да пропуснем някои – мозъкът ни се нуждае от време, за да обработи информацията за първата кола и междувременно може да пропусне втората, ако разликата във времето между тях е много малка. Този факт е известен на учените отдавна – знае се, че ако вторият обект се появи в рамките на по-малко от половин секунда след първия, мозъкът може би няма да го отчете. Невробиолозите са наясно, че това не се дължи на някакво физическо ограничение, резултат от особености в „конструкцията“ на мозъка, а по-скоро става въпрос за преразпределение на капацитета. Смята се, че мозъкът отделя твърде много ресурси, за да „забележи“ първата кола като по този начин не отделя достатъчно внимание на втората.
За да оценят до колко човек е в състояние да повлияе целенасочено върху разпределението на мозъчните ресурси при изпълнението на различни задачи, Слегтър и колегите й провели поредица от експерименти с доброволци. Тестовете, на които участниците били подложени, изисквали трениране на вниманието – за целта учените избрали техниката на Випасана медитацията. Този вид медитация е много популярна днес и се практикува от голям брой хора по цял свят, без значение от тяхната религия. Техниката позволява на практикуващия да се „фокусира“ върху даден обект – например собственото дишане. По този начин Випасана позволява трениране на вниманието и концентрацията.
Медитацията и ресурсите на мозъка
Доброволците, участвуващи в експеримента на Слегтър били разделени на две групи – част от тях, преминали усилен курс по Випасан в продължение на 3 месеца, другите получили само въведение в техниката. Тестът за внимание, с които учените искали да оценят способностите на участниците преди и след преминатия курс по медитация, бил следния – доброволците били помолени да наблюдават появата на символи върху екран като следят за цифри в дълга поредица от букви. Във всяка поредица от символи имало само две цифри, като разликата във времето между появата им била различна – 336 мили-секунди или 672 мили-секунди, т.е. във и извън рамките на половин-секундния прозорец, нужен на мозъка за обработка на визуалната информация.
Резултатите от изследването, публикувани в интернет изданието PLoS, показват, че медитацията има несъмнено благоприятно влияние върху способността за фокусиране на вниманието. Всички 17 доброволци, прекарали 3 месеца в усилена медитация, показали подобрение на способността си да забелязват втората цифра. При онези от участниците в експеримента, които получили само въведение в практиката за медитация, подобрението на резултатите от теста било наблюдавано само при 16 от всички 23ма членове на групата.
Ефектът на медитацията върху мозъчната функция бил потвърден и чрез друг метод. Чрез отчитане на промяната в електрическите импулси, регистрирани върху определени региони на кожата на главата, което отразява физиологични промени в мозъка, учените могат да следят за степента и активността на преразпределение на ресурсите, отделени от мозъка за обработка на информация. Така невробиолозите установили, че при доброволците, подложени на по-активен режим на медитация, промените в електрическите импулси при появата на първата цифра в поредицата от букви бил значително по-нисък – т.е. при тях мозъкът отделял значително по-малко ресурси за възприемане на информацията като по този начин им оставал достатъчно „свободен капацитет“, за да забележат и втората цифра.
Медитацията като тренировка за мозъка
Заключението на авторите на изследването е, че човешкият мозък запазва своята пластичност и способност за адаптация през целия живот на индивида и че, чрез тренировки, неговата способност да преразпределя наличните ресурси може да се оптимизира, което да ни позволи да възприемаме по-пълноценно информацията, постъпваща от света около нас.