Братята са шумни, непокорни и досадни – това може да каже почти всяка жена. Но жените, имащи брат близнак, имат допълнително основание да се оплакват. Това сочат последните изследвания, според които жените с брат-близнак, имат по-малки шансове да се омъжат и да имат деца.
Екипът на д-р Вирпи Лумаа, специалист по биология на развитието от Университета в Шефийлд, Великобритания, е установила, в резултат на проучване на 754 двойки близнаци, че жените, които са делили майчината утроба с брат, имат с 25% по-малък шанс да се сдобият с деца, вероятността да се омъжат е с 15% по-ниска, а ако имат деца, техният брой е по-малък. Данните от изследването им бяха публикувани тази седмица в PNAS.
Според Лумаа възможните обяснения за това са две. Първо, жени, имащи брат близнак, може би имат по-мъжки отличителни белези, обноски и поведение, които влияят или на тяхното решение да се омъжат, или на тяхната привлекателност за другия пол.
Второ, вероятната причина за по-ниското ниво на плодовитост у тези жени е въздействието на мъжките полови хормони още в утробата на майката. Бебетата и от двата пола имат еднакви нива на женски полови хормони. Мъжките ембриони обаче произвеждат по-високи нива тестостерон в сравнение с женските – в резултат на обмена на хормони чрез около-плодните течности, момичетата развиващи се заедно с момчета, са изложени на въздействието на по-високи нива на мъжки полови хормони.
Д-р Лумаа не е имал възможност по време на своето изследване действително да изследва хормоналните нива при хората, но пренаталният ефект на тестостерона е добре проучен при животните.
Фред вом Саал, от Университета Мисури – Колумбия, посочва, че женски зародиши на мишка, които са се развивали между два мъжки зародиша (и така са били изложени на въздействието на високите нива на тестостерон), в зряла възраст не са така опитни в намирането на партньори от противния пол. Освен това, ако се даде възможност на мъжки индивид да избира между мишки, които са били изложени на високи нива тестостерон и такива, които са се развивали в среда с нормални хормонални нива, той винаги избира партньорка от втората група. Поради това че хормоналните системи при животните и хората работят по сходен начин, логично е да се очакват и подобни резултати, въпреки че е необходима още много работа, за да се изучат механизмите при хората.
Откритието на Лумаа и колегите й вероятно ще предизвика голям обществен интерес. В западното общество днес, безплодието се превръща в голям социален проблем. Все повече жени прибягват до метода изкуствено осеменяване или “бебе в епруветка”, в резултат на което броят на близнаците непрекъснато нараства. Ако наистина момичетата, делили майчината утроба със своите братя, са по-малко плодовити, това би могло да доведе до още по-голямо нарастване на броя на бездетните семейства в бъдеще.
От друга страна може би нещата могат да се погледнат в по-добра светлина – в интервю за списание Нейчър, Фред вом Саал посочва, че по-ниската репродуктивност и по-малкият броя на бракове не означава задължително, че такива жени не са стойностни от гледна точка на еволюцията. При мишките, женските индивид, които са се развивали в среда с високи нива на тестостерон, имат по-малобройно поколение, но за сметка на това са по-грижовни и бдителни майки. Според вам Саал, от еволюционна гледна точка, по-важно е не да имаш повече деца, а те да имат по-голям шанс да оцелеят!