Големите жеги през последната седмица отново доведоха до експлозия от публикации по горещата тема за глобалното затопляне. От всякъде ни връхлитат описания на апокалиптични картини за бъдещето – урагани, наводнения, суша… Малко е дразнещо на моменти, че специалистите като че ли не могат да се уточнят – в България например пустиня ли ще се появи или тропическа джунгла? Основна причина за противоречивите прогнози е липсата на достатъчно данни за факторите, които влияят върху климата, както и за взаимодействията между тях и начина по който те се менят във времето.
Всичко това води до проблеми в изграждането на точен модел на климатичните промени в резултат на парниковия ефект. Пример за това е последното изследване на група учени от няколко научни институции в Калифорния – Монтерейския аквариум, Института Скрипс, Калифорнийския Университет, Университета в Сан Диего и техни колеги от Университета на Южна Каролина. Групата изследователи, начело с океанографа Кенет Смит, установили, че айсбергите, откъснали се от ледените брегове на Антарктида, представляват център на кипящи от живот екосистеми.
Глобалното затопляне и полярния лед
Една от неподлежащите на съмнение последици от глобалното затопляне на климата е топенето на полярните ледове. Резултатите от този процес, според учените, вече се виждат ясно и личат както по намалената повърхност на ледените шапки, така и по нарасналия брой откъснали се айсберги. Оказва се обаче, че повята на плаващите ледени планини има и положителни страни и може донякъде да окаже благотворен ефект, като намали скоростта на промените в климата. Кенет Смит и колегите му изследвали ефекта на два големи айсберга, с размер на повърхността им над водата, съответно 0,1 и 30,8 км2, върху живите организми в морето Уедъл, намиращо се край бреговете на Антарктида. Резултатите на учените, публикувани в списание Сайънс през изминалата седмица, показват, че в радиус 3,7 км около всяка от ледените планини морето кипи от живот. Причината за това е отделянето във водата на хранителни вещества (минерални и органични) в следствие на топенето на леда, което води след себе си до нарастване на количеството на планктона във водата, а от там и до увеличаване на броя на рибите и птиците в новосъздадените екосистеми.
Айсбергите и въглеродния двуокис
Микроскопичните растения, част от планктона, са в състояние да фотосинтезират – използувайки енергията от слънцето те превръщат въглеродния двуокис, който поемат от атмосферата, в органични вещества. По този начин фитопланктона във водата, заобикаляща айсбергите, спомага за премахване на въглеродния двуокис от атмосферата и включването му в хранителните вериги под формата на органични съединения.
Според изчисленията на учените, базирани на сателитни снимки за определяне броя и размера на айсбергите в района, „подхранващия“ ефект на ледените блокове засяга около 39% от изследваната територия. Смит и колегите му са преброили близо 1 000 айсберга, всеки от които може би спомага за възникване на нови съобщества и по този начин съдейства за премахване на въглеродния двуокис от атмосферата. За да направят по-точна оценка на ефекта на айсбергите върху промяната на климата, американските учени искат да включат в изследванията и по-малки айсберги и вече планират експерименталната работа за следващата година, по време на сезона на ледените планини.