Въпросът за намиране на баланс между икономическите интереси и опазването на околната среда през последните години е особено актуален. Проблемите са много – промените в климата, рециклирането на отпадъците, изсичането на горите, замърсяването на водите. И докато в България политици, общински власти, бизнесмени и природозащитници са се хванали за гушите, учените работят за намиране на евтини и икономически изгодни решения на трупащите се проблеми.
Канализацията и плажовете
Сега, в разгара на летния сезон, особено болезнен е въпросът за пречистването на отпадните води от канализацията на големите морски курорти или по-скоро за отсъствието на такова. Попадайки във водоемите, екскрементите на хора и животни причиняват тежки щети – те са богати на фосфор и азот, което става причина за бурно развитие на фитопланктона във водоемите. Нарастването на броя на растенията логично е съпроводено с тяхното бързо измиране заради изчерпване на ресурсите, започват гнилостни процеси, във водата се натрупват токсични вещества и намалява количеството на разтворения кислород – в резултат загиват голям брой живи организми. Процесът е известен като цъфтеж на планктона или еутрофикация.
Държавите в ЕС следят особено стриктно за недопускане на замърсяване с отпадни води от канализацията и селското стопанство, както и за ограничаване на последствията от еутрофикацията. Въпреки строгите изисквания за включване на канализацията на дори и най-малките населени места към пречиствателни станции, проблемите с цъфтежа в Средиземно, Балтийско и Черно море през последните години стават все по-тежки. Миналата година, италианските власти бяха принудени да забранят риболова и къпането в някои райони на страната, заради силния цъфтеж и натрупването на токсини във водата. Макар, че проблемите с цъфтежа обикновено се появяват към края на лятото, тази година шведските власти отбелязаха ранно начало на сезона – първите данни за усилен растеж на фитопланктона се появиха още през юни месец.
Пари от природа
Идеята за правене на пари от опазване на природата и по-специално от рециклиране на боклука не е нова. Кратък обзор за възможностите за оползотворяване на отпадъците можете да видите и на страницата на Мартес. Група индийски изследователи са стигнали още по-далеч – от страниците на списание Екологично инженерство те предлагат едно доста революционно решение на проблема с отпадните води. Бара Бихари Яна и неговите колеги от Университета в Каляни, Западен Бенгал, установили, че отпадъците от писоарите може да се използуват успешно за отглеждане на риба! Целта на индийците била да стимулират растежа на микроскопичните ракообразни от вида Moina micrura, които се използуват за производство на храна за риби и отглеждането, на които представлява особен интерес за рибовъдството. Яна и колегите му изпробвали различни източници на хранителни вещества като например говежди и птичи екскременти и урина. Най-благотворен ефект върху растежа на зоо-планктона имала разредената в съотношение 1:10 човешка урина.
Предимства и проблеми
Производството на храни за рибовъдството е много печеливша индустрия, за нуждите на която годишно се произвеждат хиляди тонове химически торове. В този смисъл, използуването на човешка урина за стимулиране растежа на планктона, от който ще се произведе храна за рибните стопанства ще има двоен ефект – ще се намали замърсяването от канализацията като успоредно с това ще се избегнат неблагоприятните ефекти върху природата, причинени от производството и употребата на химически торове. Една пречка пред бързото въвеждане на тази технология за производство на евтини торове е нуждата от предварително тестване на събраната урина за наличие на патогени, високи концентрации на хормони, а също и на лекарствени препарати като антибиотици.