На лекари и учени отдавна е известен фактът, че някои хора устояват по-успешно на вируса ХИВ и успяват да подтискат развитието на болестта по-дълго време. Много скоро след заразяването, количеството (титъра) на вируса в организма на болния се повишава рязко. На следващия етап обаче, имунната система на заразените успява да неутрализира разпространението на ХИВ макар и частично – нивата на вируса в организма спадат.
При различните пациенти, това намаление на титъра на вирусните частици е по-голямо, при други – по-малко. Този стадий е особено показателен за бъдещото развитие на болестта – колкото по-малко е количеството на вируса, толкова по-добра е прогнозата.
Каква обаче е причината за тези различни реакции при отделните хора не е ясно. В края на миналата седмица, списание Сайънс публикува резултатите от работата на група изследователи от Университета Дюк, САЩ, начело с Дейвид Голдщайн, които са установили, че наличието на индивидуални вариации в два гена могат от части да обяснят този феномен.
Голдщайн и колегите му изследвали, на генетично ниво, индивидуалните разлиличия на 486 пациенти, за които било известно точното време на заразяване и които до този момент не били подлагани на терапия. Целта им била да установят дали определени варианти в ДНК, т. нар. полиморфизми, са свързани с по-голяма устойчивост/податливост, към инфекцията. В хода на анализа учените сравнили честотата на близо половин милион ДНК полиморфизма при болни с висок и болни с нисък титър на ХИВ. Резултатът от анализа показал, че два варианта, намиращи се в два от гените за тъканна съвместимост – HLA-B и HLA-C, са свързани с по-голямата устойчивост на някои от пациентите към разпространението на ХИВ. Интересно е да се отбележи, че HLA-B и HLA-C имат ключова роля за правилното функциониране на имунната система. Приносът на тези два варианта към повишената резистентност е оценен от изследователите на 15%.
Въпреки голямата значимост на откритието на Голдщайн и сътрудниците му, което може да помогне за разработката на нови лекарства срещу СПИН в бъдеще, учените не прибързват в оптимизма си. Резултатите от това изследване освен, че трябва да бъдат потвърдени от друг, независим източник, се нуждаят и от обяснение. Познанията за точния механизъм на влиянието на тези генетични варианти върху развитието на ХИВ инфекцията ще бъде от ключово значение за създаването на нови методи за терапия на болестта.