Как бихте приели новината за разработката на метод, който позволява на всеки да надникне в главата ви и да прочете вашите мисли? Дори и да нямате някакви ужасяващи тайни, това надали би ви харесало. Спокойно, изобретяването на машина за четене на мисли ще отнеме със сигурност още доста време. Началото обаче е поставено от група учени от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Четирима изследователи от катедрата по психология са успели да разработят метод, който им позволява да определят какво вижда човек на базата на данните от функционално изследване с ядрено-магнитен резонанс. Техните резултати бяха публикувани през изминалата седмица в реномираното научно издание Нейчър.
Снимка на мозъчната активност
Американските изследователи, начело с Кендрик Кей, използували функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР), за да запишат мозъчната активност на хора, които разглеждали различни снимки. През първия етап от изследването, всеки от участниците, всъщност двама от съавторите на изследването, трябвало да разгледа 1750 снимки на различни обекти и сцени, докато колегите им следили и записвали невроналната активност в различни участъци от визуалния кортекс на мозъка им – участъците от мозъчната кора, свързани с обработката на зрителна информация. Въз основа на данните от фЯМР, учените разграничили отделни участъци от визуалния кортекс и определили как всеки от тях реагира на различните образи. Използувайки тези данни, Кей и колегите му разработили математически модел, който им позволил да определят как съответните участъци от мозъчната кора реагират на обектите от снимките, в зависимост от пространственото разположение на последните, тяхната форма и брой. Така например, участък А е активен само когато в центъра на снимката има закръглена форма, а участък Б – когато в краищата на наблюдавания образ има близко разположени вертикални линии. Комбинирайки данните за реакцията на всеки от участъците на визуалния кортекс, учените разработили модел, чрез който се надявали, че ще успеят да направят реконструкция на видяната снимка.
Силата на модела
За да определят силата на така получения математически модел и възможностите му да „чете мисли“, изследователите провели нов тест. Двама от тях отново се подложили на фЯМР – мозъчната им активност била записвана докато гледали нови, непознати, снимки, а колегите им се опитвали да познаят какво гледат те в момента на база на информацията, получена след обработката на данните с помощта на математическия модел. Моделът успявал да „познае“ правилно коя снимка е наблюдавана в момента в над 70% от случаите.
Разбира се, това да четеш мислите на един човек и това да познаваш коя от предварително зададените снимки наблюдава той в момента, са две съвсем различни неща. Работата на американските учени обаче показва, че разкодирането на информацията, носена от нервните импулси в мозъка, сложна, но не и непосилна задача, а описанието на мозъчната дейност с помощта на математически методи е напълно възможно.