През последните години споровете между поддръжниците на тезата за ползата от генномодифицираните растения като източник на евтина храна и лекарства, и противниците на идеята за пускането на организми, продукт на генното инженерство на „свобода” се изострят. Всеки успех на първата група е съпроводен от остри протести на представителите на втората. Интересно е, че разделени в мненията си са за трансгенните растения са не само политици и представители на обществени организации, а и учените.
Една от основните причини за това е, че е все още е много трудно да се предвиди точно какви биха били последиците от засяването на големи площи с генетично видоизменени организми. Типичен пример за изненадите, които може да ни поднесе Природата в това отношение е проучване на група скандинавски изследователи от Университета в Лунд, Швеция и Техническия Университет в Роскилде, Дания, което показва, че семена от трансгенна рапица могат да оцелеят и да запазят способността са за размножаване десет години след засяването си. Резултатите от изследването на учените бяха публикувани през изминалата седмица в специализираното издание Biology Letters.
За упоритостта на рапицата
През 2005 г. Тина Дертфелдт и колегите й си поставили за цел да изследват младите растения, поникнали на опитно поле, използувано 10 години по-рано, през 1995, от биотехнологичната фирма Плант Дженетик Системс за отглеждане на генномодифицирана рапица. Част от рапичните растения, разработени от тази фирма се отличавали с устойчивост към определени видове хербициди. Опитите с трансгенните култури обаче били прекратени през 1996 г. като през следващото десетилетие площите на опитното поле били използвани само за сеитба на конвенционални растителни култури. В хода на работата си учените открили сред растенията, събрани от опитното поле и такива, които били устойчиви на действието на хербицидите. Последвалите генетични изследвания доказали също така и присъствие на внесен отвън генетичен материал.
Проблем с етикета или риск за здравето?
Проблемът обаче не е само в етикетите. По-плашеща е възможността ГМО да попаднат по случайност в хранителната верига. Днес множество биотехнологични фирми разработват генномодифицирани растения, предназначени да произвеждат и отделят биологично-активни вещества за целите на лекарствената индустрия. Замърсяването на площите с конвенционални култури със семена от такива растения може да бъде опасно за здравето и живота на хората и домашните животни, в храната на които могат да попаднат неизвестно какви количества от тези фармацевтични продукти. Разбира се, едно възможно решение би било трансгенните растения да са направени така, че да не произвеждат семена, което да попречи на свободното им и неконтролируемо разпространение. В случая с рапицата обаче това не е възможно –маслата, за получаването на които се отглежда тази култура, се намират именно в семената.