Една от първите думи, които българските деца научават да пишат и четат е мама. Дума, която, колкото и да е странно, звучи подобно и на китайски (е, добре де, доста подобно). Звученето и изписването на една дума обаче са две различни неща. Докато в българския думите представляват комбинации от звуци (фонеми), всеки от които се означава с буквен символ, при китайския цели срички или дори отделни думи се означава с определена „картинка“, йероглиф. Така в училище българските деца заучават азбуката, което им помага да оформят думите, а китайчетата запаметяват стотици символи, всеки от който е отделна дума.
Четенето и писането са доста сложни действия, включващи възприемането, сравняването и запаметяването на информацията, в осъществяването на които са въвлечени различни мозъчни центрове. Макар, че точните невронални процеси, участвуващи в процеса на четена все още не са ясни, през последните години, учените-невробиолози успяха да разберат активирането на кои зони в мозъка е свързано с възприемането на писмената реч. Това стана възможно благодарение на новите техники за наблюдение, каквато е ядрено-магнитния резонанс, който позволява проследяване на мозъчната активност на човек, извършващ определени действия, например четене.
Когато четенето е проблем
Макар че за повечето от нас четенето е изключително лесно и в повечето случаи се е превърнало в автоматично действие, за извършването на което не се замисляме, някои хора изпитват големи затруднения при възприемането на писмената реч. Тези хора страдат от дислексия, състояние, което според някои изследвания, засяга между 5% и 10% от децата в училищна възраст. През последните години дислексията е обект на усилени изследвания от страна на учените заради голямата социална значимост на проблема. Децата, които страдат от дислексия често пъти изостават в училище, въпреки, че имат нормален коефициент на интелигентност и се нуждаят от специално внимание за да преодолеят трудностите при усвояването на писмената реч. Известно е, че съществуват някои генетични предпоставки за появата на дислексия (за повече информация можете да прочетете тук и тук). Според учените затрудненията при четене са резултат от неправилна миграция на неврони по време на развитието на мозъка. Това би обяснило факта, че при хора с дислексия се наблюдава по-слаба активност в центрове и съответно по-малко количество сиво вещество в определени дялове на мозъка (т.нар. темпорален или слепоочен дял), които се свързват с усвояването на писмена реч.
Език и четене
Имайки предвид разликите в принципа на изписване на български (или английски) и китайски език бихме очаквали, че в четенето на тези два езика се включват различни части на мозъка. Именно тези очаквани разлики във възприемането на писмената реч, обусловени от спецификата на езика, са накарали група учени от Хонг-Конг, Пекин и Питсбърг, САЩ, да изследват мозъчната активност на китайци, страдащи от дислексия и да я сравнят с тази при англо-говорящи индивиди, които се сблъскват със затруднения при четенето. Резултатите от работата на Ли Хай Тан, от Университета в Хон Конг и колегите му са публикувани в поредица от статии в списание Нейчър от 2004та година и в изданието PNAS от миналата седмица. Изследванията им недвусмислено показват, че при четенето на английски и китайски текстове са въвлечени различни мозъчни дялове, съответно участъци от темпоралния и предния дял на мозъка. Нещо повече, при хора, страдащи от дислексия, се наблюдава намалена активност и намалено количество сива материя в нервните центрове, отговорни за усвояване на родната им писменост. Така при китайци, страдащи от дислексия ядрено-магнитния резонанс показва намалена мозъчна активност в предния дял на мозъка, докато тази в темпоралния е нормална, а при англо-говорящите ситуацията е точно обратната.
Според Ли Хай Тан и колегите му, това показва, че структурните и функционални основи на дислексията варират в зависимост от езика и културата на конкретния индивид. Това откритие може да помогне много при разработването на методи за подпомагане на деца с дислексия. Може би ако децата с дисклексия, говорещи език, който използва писменост, базирана на азбука, бъдат научени да запаметяват думите като отделни единици, а не като съвкупност от букви, по подобие на китайската писменост, те ще се справят далеч по-добре с четенето.