Склонни сме да гледаме на проблемите със замърсяването на околната среда като на нещо, невлияещо върху нас самите. Какво като някой изсипва тонове боклук в реките? Влиза ли ни в работата това, че някой ръси безразборно посевите си с пестициди? Защо да ни е еня, че броят на колите в София расте? Да, задръстванията са досадни, губят времето ни и струват пари. Дали обаче вредният ефект на транспорта върху нашето здраве се изразява само в стрес и недоволство? Известно е, че вредните газове, отделени от колите са основния причинител на глобалното затопляне. Наред с това обаче, вредните емисии от транспорта имат и пряко влияние върху здравето на хората, които са принудени да дишат мръсния градски въздух.
Известно е, че замърсяването на въздуха с фини частици е пряко свързано с броя на посещенията в болница на пациенти с астма и сърдечно съдови заболявания. Прашинките, изградени от сулфатни и въглеродни съединения с размер под 10 микрона (отбелязвани за по-лесно като PM10) лесно попадат в дихателната система на хората и достигат чак до най-малките разклонения на белия дроб, бронхиолите. Попаднали в тъканите, тези миниатюрни вредители биват подложени на атака от страна на клетките на имунната система – резултатът е възпалителен процес, който е тясно свързан с респираторните заболявания, артериосклерозата и рака.
Изследване на група учени от Харвардския университет в САЩ, публикувано в началото на този месец в медицинското издание AIM има за цел да изясни връзката между вредните PM10 емисии във въздуха и риска от появата на тромбози на дълбоките вени (ТДВ) – потенциално фатално заболяване, при което се образуват съсиреци, способни да запушат основни кръвоносни съдове или да нарушат целостта на стените им, водейки след себе си до кръвоизливи. Голямата обществена значимост на това заболяване, което засяга 2 млн. американци годишно, е предизвикала интереса на екип от Харвард, който начело с Джоел Шварц се заел със задачата да намери причините за появата му. За целта Шварц и колегите му се срещнали с 870 пациенти, живеещи в Ломбардия, Италия, преживели тромбоза на дълбоките вени в периода 1995-2005. Целта на учените била да разберат точното местожителство на всеки от пациентите, както и конкретната дата на заболяването. Сравнявайки получената информация с данните за замърсяването на въздуха в отделните региони на Ломбардия, изследователите успели да определят при какви нива на замърсяване на въздуха с PM10 са живели пациентите в годината преди появата на заболяването.
Анализът на данните показал, че зависимостта между нивата на замърсяване и риска от появата на заболяването е почти линейна – колкото повече прашинки има във въздуха, толкова по-голям е рискът от появата на ТДВ. Нещо повече, наличието на големи количества фини частици е пряко свързано с по-голямата склонност на кръвта към съсирване, което е доказателство за ролята на този вид замърсяване за появата на съсиреци.
Шварц и колегите му установили, че всяко увеличение на концентрациите на малките частици във въздуха с 10 микрогр/м3 води до 70% увеличение на риска от ТДВ при мъжете. Зависимостта при жени, особено тези, които използват противозачатъчни средства е по-слаба – това не е странно, като се има предвид, че тези хормонални препарати сами по себе си водят до „сгъстяване“ на кръвта, което затруднява разграничаването на ефекта на праховите частици. Точният механизъм по който PM10 водят до нарушения в кръвосъсирването не е известен, но авторите на изследването предполагат, че в основата му отново е възникването на възпалителни процеси.
Докато учените умуват, за нас остава да се преместим в по-малките градове на страната или, ако това не е възможно, да се замислим за ползата от въвеждане на ограничения в трафика и налагане на нови норми за вредни емисии от автомобилния транспорт.
Exposure to Particulate Air Pollution and Risk of Deep Vein Thrombosis