Промените на климата и ролята на човека в тях, като че ли вече са извън всякакво съмнение. Дори дългогодишните скептици са склонни да наведат глава пред фактите и да признаят, че газовете, отделени при изгарянето на въглищата и нефта са основните причинители на парниковия ефект и свързаните с него природни катаклизми – урагани, топене на ледовете, жарки лета. Изходът изглежда се крие в използването на алтернативните енергийни източници- слънцето, вятъра, морските вълни, земната топлина. Сигурно ли е обаче, че тези възобновяеми източници ще ни помогнат да живеем еко-съобразно?
За перките и пернатите
Учени и природозащитници от много години повдигат въпроса за опасностите, които крият ветро-генераторите за птиците. Огромните площи, покрити с гигантски перки, с размах на „крилете“ до 40 метра, ежегодно взимат жертви сред пернатите. Особено големи са пораженията, когато генераторите са разположени по пътя на миграция на прелитащите птици.
В опит да разберат по-точно „взаимоотношенията“ между птиците и перките, учени от университета в Калгари, Канада, се заели да разберат точните причини за смърта на животните, както и вида на нараняванията, които те получават при сблъсъка си с ветро-генераторите. За огромна изненада на изследователите, преброяването на жертвите показало, че болшинството от тях всъщност не са птици, а прилепи. Нещо повече, броят на убитите летящи бойзайници надвишавал почти четири пъти този на птиците! Факт, който буди недоумение, тъй като прилепите, снабдени със собствени ехо-локатори, се ориентират много добре в околната среда и би трябвало без проблем да „видят“ движещите се перки и да избегнат сблъсъка с тях.
Канадците, начело с Ерин Бервалд, забелязали също така, че докато при избитите птици се откриват тежки наранявания, получени от ударите на перките, болшинството от прилепите външно изглеждат незасегнати. По-подробни изследвания показали, че причината за смърта на бозйниците са вътрешни кръовизливи, засягащи главно белите дробове.
Според учените, перките убиват прилепите не чрез пряко съприкосновение, а като причиняват локално спадане на атмосферното налягане, вследствие на движението си. Преминавайки близо до перките, прилепите попадат в зони на ниско налягане, в резултат на което дробовете им се раздуват и буквално се пръскат. Подобен ефект се наблюдава при водолази, които изплуват прекалено бързо от големи дълбочини. В публикацията си в списание Current biology , Бервалд и колегите й отбелязват, че този ефект на ветро-генераторите може да се види само при прилепите, тъй като белите дробове на бозайниците се различават по устройство от тези на птиците.
А сега накъде?
Означава ли това, че трябва да изоставим идеята за усвояване на енергията на ветровете в името на Природата? Кое е по-важно, да намалим вредните емисии от парникови газове или да опазим живота на мигриращите птици и прилепи?
Според учените, не се налага да правим подобни тежки избори. Проблемът би могъл да се разреши като се инвестират повече средства в изследване на навиците на прелитащите птици и бозайници, което да позволи прецизното регулиране на работата на ветро-парковете според сезона. Така например, пълното спиране на перките в сезона на миграция, в дните когато ветровете са слаби и може да се очаква прелитането на големи ята, би опазило животните, без да се отрази прекалено тежко на добива на енергия.