Колко от нас си спомнят, какво точно сме учили в часовете по Биология за водата и нейното значение за живите организми? А кои точно неща си спомняме? Със сигурност повечето от нас помнят любопитния факт, че без вода човек може да оцелее в най-добрия случай не повече от седмица, а без храна – около месец. Имайки предвид, че 70% от човешкото тяло е вода, не е трудно да си обясним защо това е така. Достатъчно е само да вземем предвид свойството на водата да разтваря множество жизнено важни органични и неорганични вещества, като например – йонни съединения (соли), въглехидрати (захар, глюкоза, фруктоза, лактоза) и др. Водата е решаващ фактор и за правилното функциониране на белтъците – количеството на водните молекули, например, определя пространствената структура на белтъците и така влияе върху тяхната роля и поле на действие в живите организми.
Ето защо не е случайно това, че в днешно време приемът на вода се смята от диетолози и хранителни експерти за изключително важен за здравословния ни начин на живот. При това, често пъти, като причина за здравословните проблеми се изтъква недостатъчното количество приета вода. За изчислението на „достатъчното количество“ вода съществуват множество формули, правила и готови цифри, а често изчисленията биват заместени от формулировки от рода на „колкото повече, толкова по-добре“. До колко здравословно е това!?
Бъбреците
Най-общо казано, работата на бъбреците се състои в това да филтрират кръвта и да отделят от нея ненужните вещества (например токсини и урея), в това число и вода. В действителност обаче, функцията на бъбреците не е толкова опростена. Основният структурен елемент на бъбрека е нефронът. Всеки нефрон е изграден от „филтър“ и „каналче“. Филтърът от своя страна представлява кълбо кръвоносни съдове (гломерула) и капсула, която обвива кълбенцето – в него „излишните“ вещества се отделят от кръвта под натиска на гломерулното кръвно налягане. В действителност тези вещества не са само отпадъчни. Част от тях представляват ценна глюкоза, амино киселини, а също така и вода. Тъй като организмът не може да си позволи да ги загуби, филтрирана от кръвта течност преминава през основен контрол в каналчетата, където тези вещества биват всмуквани и връщани обратно в кръвообръщението. Тъй като водата също е ценна за организма, част от нея се връща в кръвта. Решение за това какво количеството вода, трябва да бъде върнато в кръвта, обаче, се взима от по-висша инстанция.
Вазопресинът
Вазопресинът е хормон, който се отделя от хипоталамуса и единствената му задача е да служи, като посредник между нервната система и бъбреците при определянето на това, колко вода трябва да бъде съхранена в организма. Параметърът, който е определящ за „взимането на решението” е концентрацията на разтворените в кръвта вещества. Тяхното количество се регистрира от осморецепторите – неврони, намиращи се в съседен дял на хипоталамуса. При регистриране на увеличаване на концентрацията, невроните задействат механизмът на отделяне на вазопресин, който пък „казва” на нефроните да започнат да връщат повече вода в кръвта. Известно време след това се появява и чувството на жажда.
Опасността от препиване с вода
Известно е, че бъбреците имат определен капацитет на изхвърляне на вода от организма в покой и той варира между 800 и 1000 милилитра на час. Всяко превишаване на тези граници води до невъзможност на бъбреците да се справят с премахването на течностите от системата, а това от своя страна води до задържане на вода в клетките и евентуалната им смърт. Най-уязвими на препиването с вода са мозъчните клетки, които разполагат с ограничено пространство за разширяване. Ето защо и основните симптоми на водно натравяне са главоболие, виене на свят и дезориентация.
При тези факти всеки би си казал, че поглъщането на един литър вода на всеки час е чисто безумие и граничи с ненормално поведение. И, естествено ще е прав. Случаят с 28 годишната калифорнийка, която е починала в следствие на поглъщане на 6 литра вода в рамките на 2 часа, участвайки в радио състезание през 2007 показва, че няма нищо невъзможно.
Според проф. Джоузеф Вербалис, председател на Университетския Медицински Център в Джорджтаун, такива случаи са наистина рядкост. Повечето случаи на водно натравяне са предизвикани от неправилно разбиране на концепцията за обезводняване. Най-често това се случва при спортисти, при които са създадени навици да поглъщат значително количество вода по време на тренировка, за да се предпазят от дехидратация, без да знаят, че всъщност при физическо натоварване се увеличава отделянето на вазопресин, което кара бъбреците да пестят наличната в организма вода. На практика, при спортуване най-голямото отделяне на вода от тялото се извършва през кожата във вид на пот, чиято цел е да поддържа нормална температура на тялото. Ето защо, в такива ситуации, количеството поета вода, трябва да бъде съобразено с отделеното количество пот.
Колко точно вода трябва да пием?
Според литературно проучване, проведено преди шест години от Д-р. Хайнц Влатин, бъбречен специалист от Медицинският университет в Дартмаут, няма научно потвърждение на препоръката, че всеки възрастен човек подложен на нормално натоварване, трябва да поглъща минимум литър и половина вода на ден. Според него подобен род съвети само създават у хората чувство за вина и ги карат на сила да пият, колкото се може повече течности.
Това, което д-р. Хайнц Влатин може би не отчита е, че често пъти в ежедневието си пренебрегваме чувството си за жажда. Това е валидно особено за старите хора, при които чувствата за глад и жажда са по-притъпени. Наскоро ВВС съобщи за своеобразния експеримент проведен от обслужващия персонал в старчески дом в Англия. За да насърчат обитателите на дома да пият повече течности през лятото, служителите поставили кани с вода на лесно достъпно и видно място в общите помещения. За тяхна голяма изненада, поемането на по-големи количества вода видимо подобрило здравословното и емоционално състояние на старите хора. Може би факти подобни на този са причината, хранителните експерти да се опитват да ни накарат да даваме на телата си дължимото количество вода. Дали този подход е правилен обаче е трудно да се прецени понеже нуждата от вода, най-вероятно е строго индивидуална. Едно е сигурно, обаче, тялото ни никога няма да ни остави да умрем от жажда, затова трябва винаги да му се подчиняваме, когато ни казва: „Жаден си!“