Засоляването на почвите, т.нар. салинизация, е един от големите проблеми, които днес застрашават селското стопанство в световен мащаб. Натрупването на необичайно високи концентрации сол в почвата е необратим процес, резултат, както от промените в климата, така и от дългогодишната неправилна обработка и напояване на земеделските площи. Със засоляването на обработваемите земи добивът от тях постоянно намалява, което обрича на глад и мизерия голяма част от населението на планетата. Като се има предвид и факта, че само 1% от водата на Земята е сладка и може да се използва за поливане, възниква необходимостта от развитието на нови методи за земеделие, които позволяват отглеждане на растения в по-солена среда.
Назад към морето
Един добър начин за приспособяване към променящите се условия би бил отглеждането на соленолюбиви растителни видове като земеделски култури. Това е идеята, предложена от двама изследователи, Йелте Розема от Амстердам, Холандия и Тимоти Флауърс, работещ във Университета на Западна Австралия. В статията си, публикувана в списание Сайънс миналата седмица, те представят отглеждането на устойчиви на засоляване видове като един лесен и естествен начин да се справим в условията на разрастваща се салинизация. Подходящи за целта могат да бъдат т.нар. халофити, видове, които обитават солени почви, каквито са например тези покрай устията на реки, където морската и речната вода се смесват.
За да можем да заменим някои от традиционните земеделски култури с по-соленолюбиви обаче, е необходимо халофитите да бъдат предварително одомашнени с цел създаване на по-високо продуктивни сортове. За съжаление, „опитомяването“ на дивите соленолюбиви растения ще отнеме време, тъй като трябва да бъде направено по традиционния начин, чрез кръстосване и изкуствен подбор на най-високопродуктивните индивиди. Опитите да се придаде устойчивост към засоляване на използваните днес земеделски култури посредством методите на генното инженерство продължават вече 10 години без особен успех. Според изследователите, способността на халофитите да толерират по-високи концентрации на сол в околната среда се обуслява от повече от един ген, влизащи в сложни взаимодействия един с друг и „комуникиращи“ с факторите на околната среда, което затруднява създаването на соленоустойчиви генно-модифицирани култури.
Солянка в чинията
Вече са направени и първите стъпки към одомашняване на халофити. В Холандия например като земеделска култура е въведено т.нар. морско зеле (Crambe maritima). Интерес представлява и солянката (Salicornia europaea). И двата вида се срещат в България. Те са употребявани от хората за храна от древноста и лесно могат да намерят място на трапезата ни.
Освен като храна за хората новите култури могат да намерят и други приложения. Така например, в Пакистан се правят опити за отглеждане на халофити, които в последствие да намерят място в производството на фураж за животни. Голям е потенциалът за отглеждане на соленолюбиви видове и като суровина за поризводството на биогорива. През последната година индустриалните държави се сблъскаха с огромния проблем от повишаване цените на зърнените култури, заради факта, че селските стопани предпочетоха да използват площите си за отглеждане на култури за биогорива, които се изкупуват на по-високи цени. Въвеждането на соленолюбиви култури в земеделската практика ще позволи отглеждането на растения за биогорива да става на по-ниско продуктивните солени почви, които не могат да бъдат използвани за други цели.