Хората отдадени на научната фантастика от години ни подготвят за момента, в който роботите ще станат неразделна част от ежедневието ни. Днес, липсата на механични икономи, които ни посрещат вечер с пантофи в едната ръка и възстановително питие на сребърен поднос в другата, е повече от очевидна. В същото време, благодарение на напредъка на науката, един друг вид роботи може скоро да стане част от живота ни. Съвсем буквално. Може би вече се сещате, днес ще си говорим за наноботи и киборг-клетки.
Наноботовете в нас
В близките дни списание Angewandte Chemie International Edition ще публикува статия за работата на група физици и химици, под ръководството на професор Том Малук, от университета Пен Стейт, САЩ, над създаването на наномотори – наноструктури, които могат да трансформират различни форми на енергия в кинетична (енергия на движение). В последната си разработка екипът на професор Малук е успял да вкара частици в живи клетки, след което да ги задвижи и да насочи движението им. Наноботите са изградени от два елемента, рутений и злато, което дава възможност те да бъдат задвижени чрез ултразвукови вълни – придвижването им се основава на факта, че двата материала разсейват вълните по различен начин. Насочването им се постига с помощта на магнитно поле. Според учените, при това движение всеки от наноботовете запазва относителната си автономност, което в бъдеще ще позволи всеки от тях да получи конкретна задача.
Ако бъдат оставени да се развихрят заедно, златните нашественици биха могли да превърнат съдържанието на клетката в протеинов шейк или да пробият дупка в мембраната ѝ. Преди да помислите, че сте влезли в някой апокалиптичен роман на Крайтън, нека кажем какво бъдеще предвиждат Малук и колегите му за своите „питомци”. Потенциалът на тези наномотори да вършат полезна за хората работа е голям – те ще могат да се използват за изследване на процесите в живи клетки, за доставяне на лекарства на точно определени местата, за убиване на клетки претърпели злокачествена трансформация и дори за извършване на „нано-хирургически“ манипулации на клетъчно ниво, с цел лечение на отделни клетки.
Ако искате да видите как златните наномотори „щъкат“ из клетките и се бутат в техните органели щракнете тук.
За приложението на спермата или как да си направим микро-био-робот
Това е разработка на учени от Дрезден, Германия, начело с проф. Оливър Шмит, публикувана в списание Advanced Materials в края на 2013 г. Екипът използва магнетизирани нано-тръбички, стеснени в единия край, подобно на конуси и сперматозоиди от бик. При движението си из семенната течност, някои клетки се вмъкват в тръбичките и започват да ги побутват с опашките си. За да може да послужи като капан за сперматозоидите, един нано-конус трябва да има диаметър между 2 и 4,5 микрометра. Включването на магнитно поле позволява на учените да насочват клетките в желаната посока. Част от задачите, които си е поставил екипа, е било да определят какъв ефект имат върху движението на тези киборги фактори като температурата и размера на нано-конусите. Идеята на това занимание е да се разработят нано-роботи, които да пренасят материали до определени тъкани и клетки (напр. транспортни киборги, които ще носят на гърба си медикаменти и ще ги доставят само там, където е нужно) или да извършват микроманипулации в организма.
И отново малко видео.