През последните месеци непрекъснато ни заливат стряскащи новини – от капризите на времето, през финансите и политиката, до ебола. Ако се съди по заглавията в някои новинарски сайтове и коментарите във форумите под тях, би следвало да бъдем особено притеснени и от „заиграването на учените с нов вирус, открит в червата на поне половината представители на човечество“. Изглежда обществото ни не е имунизирано срещу зарази тип HAARP, за това, нека се опитаме да погледнем трезво на нещата!
За какво иде реч?
Малко известен факт е, че броят на „човешките“ клетки в човешкия организъм е по-малък от този на бактериите, които живеят върху и вътре в нас! Разнообразието им е огромно – според някои изчисления, всеки средностатистически представител на вида Homo sapiens осигурява прехрана на между 500 и 1 000 вида микроорганизми. Макар част от тези „нашественици“ да са отговорни за различни заболявания, много от тях се грижат за нас като ни помагат да смелим и усвоим пълноценно храната си, произвеждат ни витамини, помагат за „фината настройка на имунната ни система“ и др. Всяко нарушение в равновесието между „добрите” и „лошите” бактерии в организма може да доведе до различни заболявания. Най-често става въпрос за проблеми с работата на стомаха и червата, но според някои учени загубата на равновесие може да има и по-тежките последствия, каквато е появата на автоимунни заболявания, напр. алергии.
Не случайно през последните години, учените полагат огромни усилия, за да разберат повече за нравите и обичаите на т.нар. микробиом – съобществата от микроорганизми, неутрални, полезни, или вредни, които обитават човека. Лесен и бърз начин да постигнат това е, като изследват генома им. Един подход, добре познат ни от крими сериалите, които наводниха телевизионния ефир през последните години – чрез ДНК анализ на биологичен материал, останал на местопрестъплението. Добър източник на останки от чревна флора са… да, познахте – изпражненията. Изследвайки проби от човешки фекалии в търсене на нови видове бактерии, изследователи от няколко университета в Холандия, САЩ, Бразилия и Египет попаднали на неизвестни генетични следи – последователности от ДНК, които кодират непознати на науката белтъци. По-подробни изследвания на генетичния материал, позволил на екипа да докаже, че идват от непознат до този момент вид микроорганизъм, който получава доста странното име CrAssphage (по името на компютърния софтуер използван за ДНК анализа).
CrAssphage е малък организъм, чиято ДНК съдържа едва 100 000 букви (за сравнение, генома на често срещаната в червата бактерия E. coli е изграден от 4 600 000 букви, а на човека от 3 200 000 000). Той спада към групата на бактериофагите – вируси, които нападат бактерии. В интервю за BBC един от авторите на изследването, проф. Едуардс от Университета в Сан Диего, обяснява, че фагите са за бактериите това, което са вълците за тревопасните животни – те помагат за поддържане на виодовото разнообразие в екосистемите и съдействат за стабилността на популациите.
Ползите и вредите
Познанията за ролята на микроорганизмите за правилното функциониране на човешкия организъм, натрупани през последните години, бързо намират приложение в медицинската практика. Веднага се сещате за киселите млека с живи култури и хапчетата с изсушени бактерии, нали? Лекарите ни препоръчват да приемаме пробиотици и за профилактика на стомашно-чревни неразположения, сърдечно-съдови заболявания, алергии, инфекции и др. Между другото, в същия кюп влизат и някои не толкова лицеприятни терапии като трансплантацията на фекалии – особено успешен метод за лечение на хронични диарии…
Къде е мястото на „новия вирус“ в медицината? Тъй като CrAssphage е бактериофаг, вирус по бактериите, учените се надяват, че в определен момент, ще могат да го използват като средство за саморазправа с вредните бактерии. В случаите, когато в организма на пациента е настъпила промяна на баланса между полезните и вредните микрооргатизми, лекарите ще могат да използват фага, за да подтиснат развитието на патогените и да дадат шанс на „добрите” бактерии да увеличат броя си и да заздравят позициите си в организма на болния. Подход, доста сходен с традиционното лечение с антибиотици, но избирателно насочено към „лошите”.