Доскоро живите същества на планетата, чисто интуитивно, се разделяха на две категории – разумни и неразумни. Първата група беше изцяло запазена за представителите на вида Homo sapiens, а към нея, като че ли от кумова срама, бяха включени и отделни видове интелигентни примати. Към групата на неразумните се причисляваха всички останали представители на животинското царство. Идеята, че животни могат да правят логически връзки беше запазена територия на научно-фантастичните романи и се приемаше ако не за чиста проба закачка (нали не вярваме, че делфините са толкова възпитани, че да благодарят за рибата?), то поне за отнесени мисловни експерименти. Напоследък обаче, резултатите от изследванията върху поведението на другите животни сякаш насочват към преосмисляне на позицията на човека като единствено разумно същество на планетата. Ако трябва да сме честни, напоследък за това допринасят и събитията на международния политически фронт, но това е друга тема.
Може би си спомняте за враната, която самостоятелно разчепка случая със скритото лакомство, използвайки практическите си познания за материалния свят – къса клечка, дълга клечка, тежко камъче, леко камъче и други такива прости концепции. И докато тази врана беше по-скоро самотен ездач на дълги разстояния (цялото решение на задачата продължава цели 3 минути, време, за което пернатият индивид успява да запази концентрация), слоновете от изследването, за което тази седмица ни информира списание Scientific American, работят в екип, за да стигнат до заветното похапване. Експериментът, който учените провеждат е прост и включва плъзгаща се платформа с царевица насред гората в Тайландския център за опазване на видовете, заградена с телена ограда. Царевицата може да бъде придърпана навън посредством въже, което е промушено през платформата, но само ако се дръпнат и двата му края. Съвсем повърхностно казано, упражнението показва, че два слона мислят по-добре от един. Интересното в случая е друго – отделните индивиди изглежда осъзнават това и търпеливо изчакват пристигането на свой колега, за да разрешат задачата заедно. Изследователите от университета в Махидол, Тайланд установяват, че слоновете разработват и различни стратегии за решаване на задачата. Проучването не дава еднозначен отговор на въпроса, дали това е обичайното поведение на тези симпатични гиганти или е придобито след общуването им с хора. Остава и въпросът дали екипната им работа ще сработи и за постигането на по-висши цели.
Така и така сме на темата за здравия разум на хората и животните, длъжни сме да отдадем дължимото на мармота, който тази година в Деня на мармота прояви много повече разум от хората около него и ухапа държащия го американски представител на вида Homo sapiens.
Често пъти еволюцията некоректно се споменава в контекста на явление, което от гледна точка на човека има ясно изразена посока „усъвършенстване“ на индивидите и тя е към „поумняване“. В действителност еволюцията има много малко общо с интелигентността на индивидите и видовете. Фактът, че човекът разполага със сложна мисловна дейност е просто продукт на способността му да се приспособява към условията, които го заобикалят. Способност, характерна не само за приматите, а за всички живи същества. Колко разнообразен може да е този процес на приспособяване показва животът на морския гол охлюв от вида E. chlorotica. Представителите на този вид са развили способността да отмъкват хлоропласти (клетъчни структури, органели, които позволяват на растенията да използват енергията на слънцето за производството на прости захари) от храната си, водораслите от вида V. litorea. Това поведение на мекотелите е констатирано от науката твърде отдавна – първото проучване, което съобщава за тази забележителност е от 1970-та година. Оттогава досега обаче, учените се опитват да отговорят на въпроса, как хлоропластите успяват да запазят своята работоспособност в охлюва много по-дълго отколкото във водораслото – до девет месеца. Изследването, публикувано в Биоложкият бюлетин и цитирано в началото на месеца в блога на Лабораторията по морска биология дава отговор на този въпрос. Учените доказали присъствието на растителен ген (който нормално е част от хромозомите на водораслите, с които охлювът се храни) в генома на охлюва, който му дава възможност да произвежда ензим поддържащ работоспособността на хлоропластите. Наличието на работоспособни хлоропласти в клетките му, позволяват на охлюва да фотосинтезира и така да оцелява в периоди, в които в близост няма достатъчно храна. Според учените, става въпрос за един от малкото примери на успешен трансфер на гени от един вид на друг. Този вид явления може да се окажат изключителни ценни за разработването на методи за генна терапия.
В последно време новините за продукти „отпечатани“ на 3D-принтери заливат мрежата. Приложенията на този метод за производство са изключително разнообразни. Може би едно от най-ценните от тях е в медицината, по специално при изработването на медицински протези (включително и на кръвоносни съдове), както и в моделирането на иначе трудно достъпни за изобразяване части от човешкото тяло. В обширна публикация от средата на миналия месец, онлайн изданието Make: разказва за случай, в който технологията помага за уточняване на разположението и размера на мозъчен тумор, като същевременно помага за разработването на нов метод за отстраняване на такива образувания, гарантиращ по-малък риск от трайни увреждания в резултат на хирургическата операция. Статията дава сведения, както за превъзходството на технологията при създаването на триизмерни модели, така и за нейната достъпност – с помощта на свободен софтуер и данните от медицинския скенер, съпругът на пациентката успява да изработи точен модел на черепната кутия и местоположението на тумора в нея. За още интересни приложения на 3D-принтерите, посетете 3dprint.com.
Накрая една патриотична и в същото време екологична кауза. И тази година България участва в конкурса за европейско дърво на годината. Нашият участник е чинарът от с. Арчар, Видинско с координати 43°48’34.1″N, 22°55’09.6″E. Можете да прочетете историята му и да дадете гласа си за него тук.