Астрономите обичат да се вслушват в ехото от Големия взрив, оново всепроникващо микровълново лъчение, от което можем да разберем много за историята, състава и структурата на Вселената. Така например, анализите на това излъчване показват, че Вселената би трябвало да съдържа около 5% бариони – основният клас елементарни частици изгражащи светлата материя, които са способни да влизат в силни взаимодействия и сред които попадат познатите ни от часовете по химия протони и неутроните. Тези изчисления обаче влизат в противоречие с наблюденията ни за най-близките галактики където се „виждат“ едва половината от очакваните бариони. Къде са липсващите? С изяняването на тази загадка се е заловил международен екип от учени водени от Доминик Екарт от университета в Женева, Швейцария. При наблюдения на галактическия куп Абел 2744 с помощта на телескопа ХММ-Нютон, който засича лъчи в рентгеновия спектър, екипът е установил, че голямо количество бариони са събрани в нишките на т.нар. космическа мрежа – гигантска структура от преплетени филаменти, чиито плътни „възли“ са галактиките. Тази структура се е оформила при еволюцията на Вселената, когато под действието на гравитацията светлата материя „кондензира“, образувайки „възли“ от галактики свързани с „нишки“ от остатъчни горещи газове. Освен, че показват къде са изчезналия барионите, наблюденията на Екарт и съавтори на практика затвърждават представата ни за космическата мрежа.
Оригиналната статия можете да прочетете тук.