Който бърза…
Като живеещи в съвременно общество хора с достъп до масов градски транспорт, едва ли сте пропуснали да отбележите колко неоптимална е организацията на качване и слизане от превозно средство. Процесът прогресивно се „затлачва“ когато в него се включат нарастващ брой индивиди. Феноменът се обяснява с така наречения от учените ефект „По-бързото е по-бавно“ и e в основата на голям брой злощастни събития, предизвикани от скупчването на големи групи хора при аварийни изходи, като например трагедията на стадиона Хилсбъроу във Великобритания през 1989-та година. Изненадващо за нещо, което наблюдаваме почти всеки ден в не толкова „панически“ вариант, ефектът за първи път е компютърно моделиран през 2000-та година, а сега вече е потвърден и чрез реален експеримент. Резултатите от проучването са публикувани в статия на Амерканското Физическо Общество и бяха цитирани от онлайн изданието New Scientist миналата седмица. Експериментът потвърждава наблюденията ни, че в желанието си да минат по-бързо през стеснен отвор, който ги отвежда извън затворено пространство, отделните индивиди затрудняват евакуирането на цялата група. Интересен факт, който се осветлява от експеримента е, че същият ефект се наблюдава при стадо овце, а така също и при абсолютно лишени от интелект стъклени топчета. Макар и неотчитащ възможността (и склонноста) на хората да упражняват сила (и лакти), като си проправят път към изхода, проучването може да помогне за по-оптимално проектиране на аварийни изходи.
Антибактериална мода
Ако сте в час с модните течения или пък просто сте проследили тенденциите в социалните мрежи през последните няколко години, няма начин да не сте забелязали, че мъжете са развили почти любовна връзка с брадите си. „Отглеждането“ на добре изглеждаща брада се е превърнало кажи-речи в неспиращо съревнование, а продуктът на усилията – в статус символ. Особено голяма значение се отдава на чистия и спретнат вид на този мъжки атрибут, тъй като, на всички е известно, буйното окосмяване е една прекрасна среда за най-различни микроскопични организми и утвърденото мнение е, че за разлика от присъствието им в други части на човешкото тяло, бактериите не са особено полезни в непосредствена близост до устата. Хубавото на научните теории е, че нямат статутът на догма и всеки, които иска, може да ги обори стига да намери подходящите доказателства. Може да се окаже, че такъв е случаят и с брадите. В предаването Today на BBC Radio 4, д-р Адам Робъртс от Стоматологичния институт Ийстмън в Лондон, обяснява, че в търсенето на възможности за получаването на нови антибиотици, той и колегите му са провели експеримент с бактерии взети от брада. Първите резултати от поручването им засега показали, че тези симпатични живинки имат известна способност да произвеждат антибиотици. Информацията към момента не е достатъчна, а резултатите не са публикувани в нито едно научно списание за да бъдат проверени и потвърдени от други, така че още е рано да се твърди категорично, че брадите не са развъдник на болестотворни организми, но надежда има!