С публикуването, през 1929 година, на наблюденията си върху способността на плесента от рода Penicillium да убива бактерии, сър Александър Флеминг поставя началото на една революция в медицината. Откритието му дава в ръцете на лекарите едно мощно оръжие в борбата срещу бактериалните инфекции – антибиотиците.
Нобелова награда за химия 2005
Тази сутрин бе обявена Нобеловата награда за химия. Наградата от 10 милиона шведски крони се разпределя между Ив Шовен, Роберт Грубс и Ричард Шрок за работата им над метода метатеза в органичния синтез.
Нобелова награда за медицина и физиология 2005
Тази сутрин, по време на частичното слънчево затъмнение, проф. Ханс Йорнвал, секретар на Нобеловия комитет към Института Каролинска в Стокхолм, обяви наградата за медицина и физиология. Тази година тя се присъжда на австралийците Бари Маршал и Робин Уорън за откритието на бактерията Helicobacter pylori и нейната роля при гастрита и язвата. Като основание за решението си Нобеловият комитет посочи, че работата на двамата австралийци е довела до: оборване на общоприетата догма, според която гастритът и язвата са резултат от неправилния начин на живот и влиянието на стреса, облекчаване страданието на много пациенти и разкриване на връзка между инфекциозните заболявания, възпалителните процеси и ракът.
За Гълфстрийм и промените в климата
След последните опустошителни природни бедствия по света въпросите свързани с промените в климата стават все по-сериозни. Във вълната от новини, която ни залива, наистина е доста трудно да се ориентираме в обстановката. Със сигурност обаче, може да се каже, че за съвсем кратък период от време голяма част от държавите в света бяха поставени в подчинено положение от стихията. В този случай не можеше и дума да става за богати или бедни държави, за държави с огромно политическо влияние или с липсващо такова, или пък за държави със сериозни закони по отношение на опазването на околната среда. Потърпевши бяха всички, без оглед на техния статус.
Глобално затлъстяване
Миналата седмица Световната здравна организация (СЗО) би тревога за вземащото застрашителни размери в световен мащаб затлъстяване на населението. Този проблем вече засяга не само развитите държави, напротив, темповете на нарастването на броя на хората с наднормено тегло стават все по-високи в бедните държави.
Мирисът на доверието
Социалното общуване е немислимо без доверието. То присъства в ежедневните ни взаимоотношения с роднини, приятели, дори непознати – доверие, че приятелят ще върне взетите назаем пари, учителката няма да навреди на децата, бизнес партньор няма да провали сделката. Оказва се, че „посредникът” на доверието е веществото окситоцин. Доказано е, че при бозайниците хормонът окситоцин се отделя в мозъка при физиологически и поведенчески процеси, при които се изгражда привързаност между отделните индивиди като например раждане, кърмене, секс. Ролята му е да подпомага социалните взаимодействия, създаването на връзки между членовете на социалната група.
Скритите последствия от ураганите
Докато учените спорят дали големите природни бедствия през последните месеци са резултат от влиянието на парниковия ефект върху климата на Земята, един екологичен проблем, пряко свързан с човешката дейност буквално изплува на повърхността. Учените в Швеция алармираха тази седмица за опасността от замърсяване на езерата в южната част на страната с живак вследствие на урагана Гудрун.
Боб срещу рак
Наред със сърдечно съдовите заболявания, ракът е основен проблем на медицината днес. Всяка година правителства и фирми отделят милиони долари за изследвания в областта на онкологията. Стотици лаборатории по цял свят се опитват разберат механизмите на възникване и развитие на туморите. И макар да има несъмнени успехи в разработката на нови методи за лечение на рака, все още не разполагаме с така лелеяното чудотворно хапче, което да се справи веднъж за винаги с това коварно заболяване във всичките му форми. Причината за това не е в липсата на усилия от страна на учените, а в особеностите на тази болест.
Проблем ли са отпадъците?
Последните събития около сметищата на София са едно красноречиво доказателство затова, че отпадъците стават проблем само тогава, когато попаднат в полезрението ни. Но дори и тогава единствената ни мисъл е как да ги изпратим колкото се може по-далече от нас и така решаваме „проблема“ за известно време. Обикновено докато не попаднат в полезрението на някой друг.