Какво ще правите на 20.01.2014 в 12 часа по обяд? Дали не бихте искали да проследите извънземното събуждане на сондата Розета? Събитието, обявено от Европейската Космическа Агенция за „най-важния будилник“ в Млечния път през въпросния ден, вълнува много аматьори астрономи и учени по света. От седмици в социалните мрежи моментът се очаква с голяма нетърпение и силно въодушевление. Активирането на космическия апарат представлява кратък, но много решаващ етап от една много амбициозна мисия на Европейската космическа агенция, започнала още през 2004 година.
Етикет: астрономия
Молекули на живота
Група астрономи от Германия, САЩ и Австралия са открили органични молекули в облак от прах и газ, намиращ се в центъра на Млечния път. Изследователите използували данни за гигантския молекулярен облак, получени с помощта на радиотелескопи във Франция, Испания и Австралия, за да установят какви молекули участвуват в изграждането му. Намиращият се в близост до съзвездието Стрелец облак, означаван още като Large Molecule Heimat(LMH), е любим обект на астрономите.
Космически урагани
Идеята за черните дупки, невидимите обекти, появили се в резултат от усукването на време-пространството около умиращи звезди, занимава въображението на учени и почитатели на научната фантастика от години. Причината за това е, че знаем за тях изключително малко, при това, в повечето случаи, познанията ни са теоретични Пример за това са космическите ветрове, свързани с черните дупки. На теория, черните дупки, привличайки с невероятна сила материя от околните космически обекти, причиняват възникването на „урагани“, достатъчно мощни за да променят вида и съдбата на цели галактики.
Новина, закъсняла милиони години
Свръхновите са едни от най-атрактивните небесни обекти. Масивни звезди, с голяма светимост (около 5 милиарда пъти по-ярки от Слънцето), те приключват своя цикъл в зрелищна експлозия – обект на възхищение, както на древните халдейци, така и на съвременните астрономи. Свръхнови се откриват изключително рядко. Смята се, че броят на свръхновите в галактика, подобна на Млечния път, възлиза само на две за период от един век. Все пак учените са единодушни, че това е предположение, основаващо се на теоритични модели. В действителност, последната свръхнова в нашата Галактика би трябвало да е била открита през 1667 година. Дори това обаче, е предположение, направено на базата на съвременни наблюдения на останките от експлозията, тъй като описания на събитието от тогавашните астрономи липсват.
Колонизирането на Луната – една наелектризираща идея
Превземането на Космоса и колонизирането на други планети, отдавнашните мечти на човечеството, за които в последно време се говори съвсем на сериозно, със сигурност ще са свързани с разрешаването на много проблеми и преодоляването на редица пречки. Дори изграждането на космическа база на Луната, най-близко разположеното до Земята космическо тяло, ще бъде съпроводено с много изненади. Съвместно проучване на астрономи от Калифорнийския Университет в Бъркли и техни колеги от НАСА, насочва вниманието върху едно от възможните препятствия, което учени, инженери и техници трябва да преодолеят преди човек да стъпи на Луната за постоянно– статичното електричество!
Нови галактики в „квартала”
Броят на галактиките от Местната Група (групата галактики, в която се намира и Млечния път) нарасна с още 8 членове през последните няколко месеца, след като екип от астрономи, участващи в Sloan Digital Sky Survey, откриха 8 мини-галактики, които се намират в близост до Млечния път.
Пируети със светлинна скорост
Черните дупки са обградени с тайнственост космически обекти, привличащи вниманието еднакво силно, както на астрономи и космолози, така и на писатели фантасти. Липсата на достатъчно познания за тях ги прави предпочитан обект на човешкото въображение. Какво представялавт черните дупки? Това са космически обекти, отличаващи се с изключителна голяма маса и плътност – толкова големи, че нищо, дори светлината, не може да избегне силата на привличането им. Липсата на каквото и да било излъчване идващо от тях ги прави изключително трудни за наблюдение с инструментите, с които разполагат съвременните учени.
Теорията, чийто път е осеян с Нобелови награди
Нобеловата награда за физика за 2006та година беше присъдена от шведската Кралска академия на науките на Джон Мадър, старши астрофизик в НАСА, и Джордж Смуут, професор по физика в Калифорнийския Университет в Бъркли. Двамата американци ще получат наградата за установяване спектъра на фоновото космическо микровълново излъчване и установяването на анизотропия в неговата температура.
Сблъсък между галактически купове доказва съществуването на тъмна материя
Съществуването на т. нар. тъмна материя е един от основните въпроси, които тормозят космолозите последните години. Тайнствената, невидима материя, изградена от непознати на науката частици, е включена в теориите на физиците, обясняващи възникването и структурата на нашата Вселена. При все това, до сега, обективни доказателства за нейното съществуване не бяха откривани – наличието на тъмна материя бе „доказвано” чисто теоретично, с помощта на математически модели.
Езерата на Титан
Космическият апарат Касини-Хюйгенс, съвместна разработка на Европейската Космическа Агенция , Италианската Космическа Агенция и НАСА, беше изстрелян през октомври 1997 година и след близо 7 години пътуване достигна своята цел – Титан, най-голямата от множеството луни, обикалящи планетата Сатурн.