Астрономите обичат да се вслушват в ехото от Големия взрив, оново всепроникващо микровълново лъчение, от което можем да разберем много за историята, състава и структурата на Вселената. Така например, анализите на това излъчване показват, че Вселената би трябвало да съдържа около 5% бариони – основният клас елементарни частици изгражащи светлата материя, които са способни да […]
Етикет: изследване на космоса
Добро утро, Розета!
Какво ще правите на 20.01.2014 в 12 часа по обяд? Дали не бихте искали да проследите извънземното събуждане на сондата Розета? Събитието, обявено от Европейската Космическа Агенция за „най-важния будилник“ в Млечния път през въпросния ден, вълнува много аматьори астрономи и учени по света. От седмици в социалните мрежи моментът се очаква с голяма нетърпение и силно въодушевление. Активирането на космическия апарат представлява кратък, но много решаващ етап от една много амбициозна мисия на Европейската космическа агенция, започнала още през 2004 година.
Космически урагани
Идеята за черните дупки, невидимите обекти, появили се в резултат от усукването на време-пространството около умиращи звезди, занимава въображението на учени и почитатели на научната фантастика от години. Причината за това е, че знаем за тях изключително малко, при това, в повечето случаи, познанията ни са теоретични Пример за това са космическите ветрове, свързани с черните дупки. На теория, черните дупки, привличайки с невероятна сила материя от околните космически обекти, причиняват възникването на „урагани“, достатъчно мощни за да променят вида и съдбата на цели галактики.
Новина, закъсняла милиони години
Свръхновите са едни от най-атрактивните небесни обекти. Масивни звезди, с голяма светимост (около 5 милиарда пъти по-ярки от Слънцето), те приключват своя цикъл в зрелищна експлозия – обект на възхищение, както на древните халдейци, така и на съвременните астрономи. Свръхнови се откриват изключително рядко. Смята се, че броят на свръхновите в галактика, подобна на Млечния път, възлиза само на две за период от един век. Все пак учените са единодушни, че това е предположение, основаващо се на теоритични модели. В действителност, последната свръхнова в нашата Галактика би трябвало да е била открита през 1667 година. Дори това обаче, е предположение, направено на базата на съвременни наблюдения на останките от експлозията, тъй като описания на събитието от тогавашните астрономи липсват.
Колонизирането на Луната – една наелектризираща идея
Превземането на Космоса и колонизирането на други планети, отдавнашните мечти на човечеството, за които в последно време се говори съвсем на сериозно, със сигурност ще са свързани с разрешаването на много проблеми и преодоляването на редица пречки. Дори изграждането на космическа база на Луната, най-близко разположеното до Земята космическо тяло, ще бъде съпроводено с много изненади. Съвместно проучване на астрономи от Калифорнийския Университет в Бъркли и техни колеги от НАСА, насочва вниманието върху едно от възможните препятствия, което учени, инженери и техници трябва да преодолеят преди човек да стъпи на Луната за постоянно– статичното електричество!
Нови галактики в „квартала”
Броят на галактиките от Местната Група (групата галактики, в която се намира и Млечния път) нарасна с още 8 членове през последните няколко месеца, след като екип от астрономи, участващи в Sloan Digital Sky Survey, откриха 8 мини-галактики, които се намират в близост до Млечния път.
Пируети със светлинна скорост
Черните дупки са обградени с тайнственост космически обекти, привличащи вниманието еднакво силно, както на астрономи и космолози, така и на писатели фантасти. Липсата на достатъчно познания за тях ги прави предпочитан обект на човешкото въображение. Какво представялавт черните дупки? Това са космически обекти, отличаващи се с изключителна голяма маса и плътност – толкова големи, че нищо, дори светлината, не може да избегне силата на привличането им. Липсата на каквото и да било излъчване идващо от тях ги прави изключително трудни за наблюдение с инструментите, с които разполагат съвременните учени.
Теорията, чийто път е осеян с Нобелови награди
Нобеловата награда за физика за 2006та година беше присъдена от шведската Кралска академия на науките на Джон Мадър, старши астрофизик в НАСА, и Джордж Смуут, професор по физика в Калифорнийския Университет в Бъркли. Двамата американци ще получат наградата за установяване спектъра на фоновото космическо микровълново излъчване и установяването на анизотропия в неговата температура.
Сблъсък между галактически купове доказва съществуването на тъмна материя
Съществуването на т. нар. тъмна материя е един от основните въпроси, които тормозят космолозите последните години. Тайнствената, невидима материя, изградена от непознати на науката частици, е включена в теориите на физиците, обясняващи възникването и структурата на нашата Вселена. При все това, до сега, обективни доказателства за нейното съществуване не бяха откривани – наличието на тъмна материя бе „доказвано” чисто теоретично, с помощта на математически модели.
Езерата на Титан
Космическият апарат Касини-Хюйгенс, съвместна разработка на Европейската Космическа Агенция , Италианската Космическа Агенция и НАСА, беше изстрелян през октомври 1997 година и след близо 7 години пътуване достигна своята цел – Титан, най-голямата от множеството луни, обикалящи планетата Сатурн.