Първият сателит, предназначен да открива тъмната материя и анти- материята беше изстрелян на 15ти юни, тази година от космодрума в Байконур. Предвижда се ПАМЕЛА (Payload for Antimatter and Light-nuclei Astrophysics – Сонда за Антиматерия и Лекоядрена Астрофизика) да прекара 3 години на орбита около Земята, на височина между 300 и 600 км.
Етикет: изследване на космоса
Тъмната материя и космическите фойерверки
Астрономите от Университета Мериленд съобщиха наскоро за една истинска космическа феерия – огромен огнен облак с диаметър около 5 милиарда пъти по-голям от този на нашата Слънчева система (около 3 милиона светлинни години) и съдържащ количество материя, равняваща се на един трилион Слънца. Тази топка, пламтящ газ, се придвижва със скорост 750 км/с през галактическия куп Абел 3266. Откритието беше публикувано този месец в Астрономическия Журнал. Според Алексис Финогенов, един от откривателите на космическия фойерверк, много е вероятно огнената топка да се превърне в градивен блок на нов куп от стотици галактики.
Първите физически характеристики на тъмната материя
Първите физически характеристики на загадъчната тъмна материя станаха известни след изследване проведено от Института по Астронимия на Университета Кембридж.
Още надежди за вода на Марс
Макар че все още никой не е показал автентична снимка на малките зелени човечета от Марс, тази планета продължава да възбужда любопитството не само на любителите на научна фантастика, но и на учените. Един от многобройните проекти за изучаване на ръждивата планета в последните години е МАРСИС (MARSIS – Mars Advanced Radar for Subsurface and Ionosphere Sounding). МАРСИС има за цел да картографира водата, която се намира в повърхностния слой на Марс, във всичките й агрегатни форми.
ANTARES и Антарес
Антарес, алфа от съзвездието Скорпион е звезда клас М, с други думи червен гигант с относително ниска температура. Според скромните човешки познания за живота на звездите, Антарес е към края на своя живот.
Слънцеплаване
Нещото, което най-много завладява в научната фантастика е това, че в по-голямата си част, след известен период от време, те се превръщат в реалност. Примери за това вероятно има твърде много. Достатъчно е да споменем, струва ми се, само някои от тях. Изкуствените спътници на Артър Кларк може би са един от най-баналните примери, но пък за сметка на това цялата медийна и (може би) военна индустрия се крепи на тях. Роботите на Айзък Азимов може и да не са достигнали своя Златен век, но пък и ние като че ли не сме готови за тях. Единствено ходещите сандъци на Тери Пратчет засега представляват проблем, но човек никога не знае.